– По този въпрос няма никакво съмнение – казваше Соня. – Кръвната проба е препълнена с магия на духа, каквато не съм срещала досега. А онова заклинание, с което си омагьосал среброто, е изключителна находка, но.
Вратата се разтвори рязко и един мъж морой нахлу в стаята, следван по петите от един пазител.
– Както виждам, цялата банда се е събрала тук. Сигурно сте забравили да изпратите да ме повикат.
Роуз завъртя очи.
– Ти не си поканен, старче.
Ейб Мазур, бащата на Роуз, ослепителен в крещящото си одеяние, цъкна неодобрително с език.
– Да, защото сякаш е много разумно едно от най-големите и блестящи постижения в нашия свят, да бъде оставено в ръцете на група хлапета.
– Аз съм почти на трийсет – възрази Соня.
– Именно. – Ейб огледа насъбралите си и лицето му грейна, когато ме видя.
– Любимият ми алхимик. Толкова мило и благородно от твоя страна да споделиш с нас опита си.
– Радвам се да помогна – отвърнах със скована усмивка.
Като по неизречена заповед се появиха няколко прислужници с напитки и леки закуски, но без шампанско. След като всички се примириха с присъствието на неканения Ейб, Соня се върна към презентацията си и подаде на Ейдриън малка кутийка. Изпълнена с любопитство, пристъпих към Соня, за да я огледам по-отблизо и в този миг осъзнах колко близо съм до Ейдриън. В кутийката имаше малко шишенце с кръв, опасано със сребърни пръстени. След като го разглеждах внимателно няколко минути, вдигнах глава и видях, че Соня наблюдава смръщено мен и Ейдриън. Чертите ѝ се изгладиха, когато забеляза, че я гледам.
– Какво мислиш? – обърна се тя към Ейдриън. – Има ли някакъв начин да се усили защитата около шишенцето?
Ейдриън изглеждаше притеснен.
– Хм, не мисля. Още първият път използвах всичките си номера.
– Но нали усещаш как се преплитат духа и кръвта – настоя тя. Ейдриън отново имаше смутен вид.
– Да, забелязах. Но не мога да повторя нищо от това.
– Нито пък аз – промълви Соня.
– Нито пък аз – присъедини се и Лиса.
Соня въздъхна.
– Мисля, че точно това е ключът към загадката. Дори и вече да не можем да усетим духа в кръвта на Олив, сигурна съм, че магията я е променила по начин, който прави невъзможно превръщането ѝ в стригой. Ако можем да направим същото и за другите.
Ейдриън кимна в знак на съгласие.
– Да. Но аз не зная как. Освен ако.
Тогава забелязах как всички присъстващи го гледат с очакване. Отнасяха се с почит към вещината му. Ейдриън беше прав, когато ме убеждаваше, че не иска да се откаже от магията на духа. Той бе направил нещо, което никой друг не можеше. Запитах се дали някой – включително и самият той – някога е очаквал, че ще дойде време, когато той ще бъде уважаван авторитет, а не обект на присмех. Такава отговорност и престиж много му отиваха. Лорд Ивашков.
Той погледна към Лиса.
– Ти спомена, че от тази кръвна проба може да се направи нещо като татуировка, нали? Питам се дали ще е толкова лесно, както да се инжектира на някого? Имам предвид, нали така действа ваксината? Когато някой се бори с една болест, се образуват. – Затърси подходящата дума и ме погледна за потвърждение. – Антитела, нали? – Кимнах му. – Ще бъде ли същото? Ще може ли магията да се предаде на друг организъм?
– Нямам никаква представа дали може да се говори за подобно сходство – признах аз. – Но когато вампирската кръв се смеси с мастилото в татуировка на алхимиците, ние придобиваме част от способността на мороите да се излекуват по-бързо, както и устойчивостта им към болестите. – Ако използването на магията наистина е анулирало въздействието на моята татуировка, аз се запитах дали едновременно с това съм изгубила и имунитета си. А толкова мразех настинките.
Лицето на Ейдриън светна.
– Можеш ли да направиш подобна татуировка с тази кръв?
Поколебах се.
– Теоретически е възможно. Но не знаем дали ще подейства. Никога досега не съм изработвала такова мастило.
– За теб ще е един вид довършителната работа – заяви той уверено. – Сред пазителите в двора винаги може да се намери татуировчик. Какво още ти е необходимо?
– Мога да ти доставя всичко, което ти е нужно – увери ме Ейб.
– Ще ми е нужно.
Млъкнах. Светът се завъртя около мен. Мога да ти доставя всичко, което ти е нужно. Да, вероятно можеше. Ейб Мазур можеше да достави всичко, дори съставките за вероятна татуировка за защита от стригои.
Съставки, които бяха почти същите като тези, които се използваха в стандартните татуировки на алхимиците.