За мен те бяха недостъпни, но не и за Ейб Мазур. Дори нямаше да се наложи да използва нелегални канали. Нали веднъж той успя да вмъкне пластичен експлозив С4 в кралския двор. Знаех, че има контакти с алхимиците и може да ги убеди, че мороите трябва да направят този експеримент в името на една добра кауза. Алхимиците със сигурност щяха да му окажат съдействие. Макар че нямаше значение дали Ейб ще се сдобие със съставките със законни или незаконни средства. Имаше значение единствено, че той може да намери това, което ми беше нужно, без да се прави връзка с мен или личния ми проект да създам мастило, което да деактивира внушението на алхимиците.
– Мога да ти дам списък на съставките – казах му с колкото може по-небрежен тон. – Но количествата трябва да се дублират. В случай че допусна някаква грешка. – Когато Ейдриън срещна погледа ми, бях сигурна, че тутакси е разбрал каква е целта ми.
– Ти изобщо някога допускала ли си грешка в живота си? – подсмихва се Роуз добронамерено.
– Тепърва ще се види – промърморих и едва потиснах прозявката си. – Дайте ми лист хартия и ще напиша списъка. – Не можах да сподавя следващата си прозявка.
Соня ме изгледа съчувствено.
– Оставете бедната Сидни да си легне. Тя не е на нашия нощен режим. Не можем да очакваме да се справи с тази задача, ако не се наспи. А ние дори още не разполагаме с необходимите материали.
Лиса се притесни.
– Да, права си. Прощавай, Сидни. Не се досетих.
От телефона си проникнах в базата данни на алхимиците, за да намеря списъка със съставките. Лиса нареди да повикат друг придворен слуга, докато записвах това, което щеше да ми е нужно.
– Кого смятате да татуирате? – попита Кристиан, докато чакахме.
Надвисна тишина.
– Мен – обади се Роуз. – Трябва да е дампир. Ние имаме най-силни тела и можем да се справим с нещо подобно, а освен това, ако експериментът се окаже успешен, най-вероятно е тъкмо ние да се сблъскаме със стригои.
– Ти си прекадено ценна за кралицата – обади се Нийл. – Аз ще се татуирам, в случай че нещо се обърка.
– Нищо няма да се обърка – намеси се Ейдриън разгорещено.
Роуз не му обърна внимание и изгледа сърдито Нийл.
– Аз ще го направя. Никой друг няма да рискува живота си заради това.
– Коя е кръвната ти група? – попитах я, местейки поглед между двамата. – А твоята? – обърнах се към Олив.
– Нея не я намесвай – предупреди ме Нийл.
– Нула положителна – отвърна Олив дръзко.
– Б отрицателна – рече Роуз.
Нийл ги погледна смутено.
– Моята е А положителна.
– Ти спечели – казах на Нийл. Честно казано, смятах, че ще е по-добре да се татуира морой, но имах чувството, че нито един от тях няма да се съгласи. Най-безопасно беше да се опра на стандартните правила за кръвните групи.
Нараненото изражение на Роуз намекваше, че аз съзнателно съм я предала. Олив, развълнувана за Нийл, побърза да застане до него. Той явно се пръскаше от гордост по шевовете заради вниманието ѝ. Соня реши, че повече няма сили да търпи тази мелодрама.
– Прекрасно. Нийл печели. А сега, за Бога, заведете Сидни в някой от апартаментите за гости.
– И аз си тръгвам – рече Ейдриън и се прозя. Бях напълно сигурна, че се преструва. – Твърде дълго бях сред хората.
– Няма ли да отседнеш в резиденцията на родителите си? – попита Лиса.
– Не, ако баща ми е там – изсумтя Ейдриън. – Действително искам тишина и покой.
Появи се придворният слуга, повикан от Лиса, и Роуз реши да ни придружи, тъй като мислеше, че само с нея се чувствам удобно. Докато излизахме от залата, Нина ни последва забързано и улови Ейдриън за ръкава. Бях достатъчно близо, за да я чуя, въпреки че говореше тихо:
– Надявам се, че ще можем да си поговорим по-обстойно – каза му тя. – Как мислиш, дали утре ще имаш време за това?
Ейдриън я удостои с галантната си усмивка, на която се радваха повечето жени.
– Звучи страхотно, но не зная дали ще имам възможност. Мисля, че очакват от мен да се заловя за работа. Толкова е трудно да си отговорен.
Роуз чу думите му и веднага реагира:
– О, да. Толкова е досадно да помагаш за голямо научно откритие в живота на мороите. Горкият, горкият Ейдриън.
Ейдриън смигна на Нина.
– Ще ти се обадя.
Ние си тръгнахме, но преди това успях да видя копнежа в очите на Нина. Дори и аз се досетих за намеренията ѝ.
Апартаментите за гости се намираха в една от другите внушителни сгради и ние прекосихме вътрешния двор, за да стигнем до нея. Валеше ситен сняг и аз се загърнах по-плътно в палтото. Ейдриън не се оплакваше, но когато влязохме във фоайето, изглеждаше леко посинял. Оказа се, че това е нещо като хотел и Роуз отиде на рецепцията, за да уреди настаняването ни. Аз останах в единия край на фоайето, докато Ейдриън се мотаеше безцелно наоколо.