– Мамка му! Ивашков, това ти ли си?
Резкият и неприятен глас ме изтръгна от унеса. Стомахът ми се сви. Надянах бавно на лицето си онази проклета усмивка, която всички очакваха от мен, и се извърнах към входа на заведението. Там се мъдреше Уесли Дроздов, един от най-противните морои, които познавам. А което беше още по-лошо, беше в компанията на други двама негодници от кралски фамилии: Ларс Зеклос и Брент Бадика.
Някога те бяха мои другари по чашка.
Очевидно и сега бяха пияни, ако се съдеше по клатушкането им, докато доближаваха масата ни. Още по-изобличителна бе силната миризма на алкохол, разнасяща се от тях. Уесли Дроздов ме цапардоса така яко по гърба, че зъбите ми изтракаха.
– Кога се върна? – запита ме с властен тон. – Защо не се обади?
– Върнах се едва снощи. Не ми стигна времето – започнах да обяснявам.
– Майтапиш ли се? Трябваше да дойдеш с нас. Купонясваме от. – Брент се обърна към останалите, вероятно защото не го биваше по смятането. – Шест часа. В този нов клуб, който наскоро отвори, а после Моника Шелски завъртя такъв як купон, че веселбата свърши чак сега. Време е да се подкрепим, а после отново продължаваме да щуреем.
Едва сега те забелязаха, че не съм сам. Ларс се изпъна и си придаде престорено отговорен вид, все едно родителите му са се върнали по-рано у дома в разгара на купона.
– Здравей – протегна ръка той. – Аз съм Ларс.
Сидни се поколеба, преди да поеме ръката му, не толкова от страх от контакт с морой, колкото заради отвращението ѝ от пияни идиоти.
– Сидни Сейдж.
Другите се занатискаха да ѝ подават ръка. Знаех, че ледената ѝ усмивка на алхимик, подсказваща "ще ви изтърпя", до която понякога прибягваше, когато бяхме на обществени места, беше абсолютно истинска за тях.
– Чух, че тук могат да се срещнат хора. – Брент се загледа в бузата ѝ. – Ти. Си една от тях? От алх. Алхимиците?
– Точно така – отвърна тя студено.
– Тя е тук със строго секретна мисия за кралицата. Или нещо подобно – засмях се и се облегнах на стола. – Не зная. Не ме уведомяват за такива дейности. Просто ме помолиха да я съпровождам. Мисля, че ще ми осигурят храна и напитки, като приятен бонус и така нататък.
Уесли не откъсваше очи от Сидни.
– Ние ще се поразмърдаме пак след залез-слънце. Искаш ли да дойдеш с нас? Ивашков не може да ти покаже всички страни от живота на мороите, трябва да посетиш един-два купона. Канят се да спретнат няколко доста сносни.
– Не, благодаря. Трябва да се срещна с кралицата. – Сидни беше толкова скована, че можеше да се пречупи на две.
– Какво ти казах? – обадих се аз. – Тези алхимици са отдадени само на работата си.
Ларс ме сръга с лакът.
– Е, поне зная, че ти не си. Защо, тогава, не дойдеш с нас? Ще има момичета, човече, които ако научат, че си се върнал, ще. – Внезапно млъкна и изгледа Сидни извиняващо.
В този момент готвачът обяви, че поръчката ни е изпълнена. Сидни скочи така забързано, че столът ѝ едва не падна.
– Аз ще я взема.
Отдалечи се, без да произнесе нито дума или да се огледа. Тримата пияндета се вторачиха след нея, без да си дават труда да прикрият похотливите си погледи. Двамата със Сидни бяхме преживели какво ли не, но сега за пръв път изпитвах толкова силна враждебност към други мъже. Идеше ми да ги ступам всичките.
– По дяволите – измърмори Уесли. – Досега не знаех, че един задник може да изглежда толкова секси в панталони с цвят каки.
– Как можеш, дяволите да те вземат, да седиш така спокойно? – попита ме Ларс с нагъл тон.
Вдигнах крак върху един празен стол и скръстих ръце зад главата си. Ако се държаха прилично, можеше да не се наложи да ги удуша с голи ръце.
– Какво искаш да кажеш?
– Знаеш какво искам да кажа – поклати глава Ларс. – Господи, току-що се връщаме от захранващите, но там нямаше нищо, нищо подобно. В сравнения с нея всички приличат на остатъци от трапезата, престояли поне една седмица. Никога не сме попадали на нещо по-добро.
– Няма нито един белег на шията – въздъхна замечтано Бренг, опулил очи. – Значи още никога не го е правила. Можеш ли да си представиш колко жестоко ще бъде, да забиеш зъби в тази девствена плът? Амброзия, човече, храна на боговете! А и знаеш, че ще и хареса. На такива благовъзпитани и почтени девойки винаги им харесва.
Стиснах ръце толкова силно, че ноктите ми се забиха в кожата. Дори за подобни отрепки сексът с момиче от човешката раса бе немислим. Но да пият кръв? При това от недокосната красавица? За тях това беше най-възхитителният и опияняващ секс, който ги подлудяваше, ала с по-различна страст.