— Мисли си, че е нещо повече от мен — продължи свъсено Кармен.
Люси наля в чашата на Роберто. Шоз спокойно каза на Кармен да млъкне. Окуражена от настойчивия му поглед, Люси се приближи към Кармен, но вместо в чашата, изля лимонадата в полата й.
Кармен скочи на крака с див крясък.
Люси отстъпи назад, извън нейния обсег.
— Какво направих? О-о-о, бедната аз! Толкова, толкова съжалявам!
Шоз се затресе от смях.
— Кучка такава! Сега ще те убия — закрещя с цяло гърло Кармен.
Все още усмихнат, Шоз размени с Люси изпълнен с чувство поглед.
— Няма да го направиш, защото беше случайно — обади се той.
Люси му се усмихна. Беше действала импулсивно и изля лимонадата в полата на Кармен, защото успя да се сдържи да не я залее по главата. Събраният през последните дни опит й даде допълнителна смелост. Но не беше очаквала смеха на Шоз, а още по-малко готовността му да я защити.
Кармен изхвръкна от стаята да се преоблече.
Люси се върна с чиния за себе си и седна до Роберто. Поглед, който отправи към Шоз, беше продължителен и прям. Това го накара да стане сериозен.
31
Вечерята се оказа тягостна.
Въпреки че Роберто седеше между баща си и Люси, излъчването помежду им беше осезаемо. Люси на можа да яде, защото усещаше през цялото време как Шоз я наблюдава. Внезапно се появи Кармен. Тя седна точно срещу Люси и незабавно се постара да я умъртви с очи. Когато не хвърляше убийствени погледи към съперницата си, мексиканката се облягаше върху рамото на Шоз и го галеше собственически по ръката. Най-накрая той й нареди да престане, за да може да се храни, при което тя се нацупи и отново започна да гледа злобно към Люси.
Люси започна да разтребва масата със свито сърце. Кармен се отправи към стаята си с отчетливо потропване, а Шоз и Роберто излязоха навън да прегледат една бременна кобила. Люси изплакна съдовете с ръчната помпа. Страхуваше се от всеки миг, който приближаваше настъпването на нощта. Тогава Шоз щеше да се върне, да пожелае лека нощ на Роберто и да се прибере при Кармен в тяхната спалня. Мисълта не й даваше покой.
Люси се вкопчи в хладното желязо на мивката с все сила. Не можеше да остане нито миг повече при тези обстоятелства.
След малко предвиденият от нея сценарий се сбъдна. Шоз и Роберто се появиха точно когато тежката пелерина на нощта обгърна долината в мрак. Той заведе сина си в детската стая и когато нагласи момчето в леглото, се прибра. Люси чу приглушените му стъпки и тихото затваряне на вратата.
Почувства се зле. Нервите й се опъваха докрай.
— Седни да починеш — посъветва я Линда. — Аз ще оправя съдовете.
Работата беше почти на привършване, но Люси не можеше да стои, без да работи нещо, защото мислите я отвеждаха непрекъснато към спалнята на Шоз.
— Ти върви, Линда. Аз ще оправя — каза тя с треперещ глас.
Линда я потупа по ръката, свали престилката си и бавно излезе. Люси осъзна, че се взира към стаята им, напрегнала слух да дочуе нещо, но цялата къща беше потънала в гробно мълчание.
В същия момент се раздаде див крясък, след което нещо тежко се удари в стената или в пода. Бесуването на Кармен беше последвано от звън на строшено стъкло. Възцари се тишина, в която беше стаено изригването на нови гневни изблици.
Не се наложи да се чака дълго. Вратата на спалнята се затръшна с все сила, а Кармен профуча като фурия покрай Люси, преди да изчезне в нощта. Лицето й изразяваше неистова ярост.
Люси стоеше на прага на кухнята, загледана след мексиканката. Когато усети присъствието на Шоз, тя се обърна. Видя го в коридора, водещ към всекидневната. И двамата бяха вперили поглед един в друг, безмълвни и неподвижни.
Той се върна обратно в стаята си, а тя в кухнята. Когато сложи всичко в ред, Люси не издържа на напрежението и се разтресе цяла.
Внимателно изгаси газовата лампа и се отправи към своята стая, но забави крачка, щом се изравни с вратата на спалнята му, все още открехната. След кратко колебание погледът й неудържимо се отправи към вътрешността на стаята.
Той седеше в леглото с обемиста книга в ръка. Когато усети, че го наблюдават, я свали, погледна навън и видя Люси.
Очите му все още бяха пламенни и хипнотизиращи. Единствената дреха по него бяха избелелите „Левис“. Изглеждаше невероятно мъжествен и силен на фона на белите чаршафи, които караха запотения бронзов торс да се откроява още по-отчетливо. Люси преглътна с мъка и продължи безшумно нататък. Когато се озова в стаята си, затвори вратата и се облегна на нея, останала без дъх.