Колкото по-късно, толкова по-добре.
Не се знаеше дали Кармен говори истината. Роберто я задърпа за ръката, с което прекъсна мислите й.
— Не позволявай на мама да те натъжава.
— Не съм тъжна — каза тя и се наведе да го прегърне.
— Обичаш ли татко?
Люси се дръпна като опарена. Независимо, че Роберто беше хлапе на шест години, явно разбираше всичко. Дали знаеше, че Шоз вече спи в нейната стая? Той я погледна тъжно с големите си черни очи.
— Роберто, искаш ли с баща ти да сме добри приятели?
— Радвам се, че татко те харесва — извика той.
— Но майка ти не е много щастлива — предпазливо вметна Люси.
— Това е, защото си по-хубава и татко те харесва повече.
— А липсва ли ти мама?
— По ми харесва да си остане там долу — отговори без колебание той и погледна към къщите зад кошарата. Кармен тъкмо влизаше в една от тях. Той се обърна отново към Люси.
— Когато е там, не я чувам как крещи.
— Всеки с характера си, Роберто. Тя не го прави нарочно — погали го по главата Люси.
Изражението му беше като на възрастен, а думите — твърде смислени за малко момче.
— Тя не ме понася, защото татко ме обича.
— Той те обича твърде много — не успя да сдържи една сълза Люси.
— А ти обичаш ли го?
— Да! Аз също го обичам много. И тебе също. Този път тя се разплака на воля.
— Искам да си моя майка — каза той и се притисна към нея.
Шоз се върна по-късно същия ден. Люси му се зарадва изключително независимо от тревожните неща, които Кармен й наговори. През нощта, веднага след лудешката любовна игра, той я придърпа към себе си и повдигна брадичката й.
— Какво има?
— Нищо.
— Не ти вярвам. Кажи какво те измъчва.
Люси беше разбрала колко е чувствителен много отдавна. Тази страна на характера си Шоз сякаш умееше да скрива най-добре.
— Разменихме няколко приказки с Кармен.
— Не й обръщай внимание. Тя е мръсница. Успя да постигне, каквото иска, а то е да те направи нещастна.
Тя се притисна по плътно към твърдото му бронзово тяло и се сгуша в извивката между рамото и врата.
— Не съм нещастна.
— Какво ти каза тя?
Люси се облегна обратно върху възглавницата, за да може да вижда добре.
— Каза, че имаш планове да ме пуснеш след няколко седмици.
— Казала е истината — погледна я, без да трепне той.
От усмивката й не се получи нищо.
— Трябва да се прибирам у дома.
— Да, трябва.
Многозначителният миг, през който те не откъснаха погледи един от друг, продължи безкрай. Най-после се устремиха едновременно в прегръдките си и се любиха по-неистово и отчаяно отвсякога.
33
— Люси?
Никакъв отговор. Шоз провря глава в стаята й, но тя не беше там. Запита се къде би могла да отиде и дали Роберто е с нея, защото него също го нямаше в къщата. Беше време за обедна почивка, а горещината бе особено силна и осезаема. Времето правеше хората по-мудни и сънливи от обикновено. Шоз искаше да сподели сиестата с Люси, защото трябваше да признае, че присъствието й до него в леглото правеше съня му спокоен. Очевидно започваше да привиква с това.
Къщата беше безмълвна. Той ходеше бос, за да усети хладината на каменната настилка. Отпред ризата му беше разгърдена, но прилепваше плътно към тялото. Линда привършваше работата в кухнята. Когато я запита за Люси и Роберто, тя му отговори, че са отишли най-вероятно до реката да плуват.
Той бе забелязал дружбата между двамата. Това го обезпокои, защото момчето жадно попиваше топлите чувства, с които го даряваше Люси. Детето явно се нуждаеше от обичлива и грижовна майка. Когато Шоз срещна Люси Браг за първи път, едва ли би му хрумнало, че от нея ще излезе добра майка, но не се оказа прав. Някой ден тя щеше да бъде чудесна майка със собствени деца, което го притесняваше най-много.
Предполагаше, че нейните грижи за Роберто са искрени. Въпреки нуждата от внимание, нейното заминаване можеше да донесе повече вреда, отколкото полза на детето. Шоз не искаше неговия син да страда.
Щеше да й каже да стои настрана от него.
Мрачен и замислен, той пое към реката. Преди още да ги забележи, до слуха му достигна техният дружен смях и плясък на вода. По цялото му тяло бързо се разнесе приятна топлина.
Приближи се и започна да наблюдава техните лудории. Роберто се гмуркаше под повърхността, после излизаше отгоре и обливаше Люси със струи вода, докато се правеше на кит. Тя очакваше атаките му, потопена до шия, и му отвръщаше с бурни писъци. Сърцето на Шоз се разтопи при вида на тази сцена.