— Няма друг — сухо отбеляза той.
Постройката беше белосана и двуетажна, с три широки аркади, които отвеждаха към вътрешен двор и градина. Шоз не обвиняваше Люси за нейния ентусиазъм. Тя успя да се адаптира към Долината на смъртта учудващо бързо, без никакви оплаквания. Беше естествено да й липсва ужасно онази приятна страна от живота, която той никога не можеше да й осигури.
Регистрираха се набързо в хотела, като тя се притискаше през цялото време към ръката му, сякаш да се скрие. Погледите на служителя и двама от посетителите, които си отдъхваха в прохладното и просторно фоайе, я накараха да се изчерви.
— Прекрасно е — извика възбудено тя, когато влязоха в стаята.
Шоз я обхвана с поглед. Не се бе сещал за това, но начинът й на обличане привличаше естествено развратни погледи, а след напускането му й предстоеше да остане още една седмица сама. Мъжът на рецепцията и двамата гости във фоайето веднага биха отбой, когато ги измери с кръвожаден и същевременно зловещо безжизнен поглед.
Щеше да направи всичко възможно това да не се повтаря, затова след заминаването му тя трябваше да стои заключена горе в хотелската стая заради собствената си безопасност.
— Защо ме гледаш така?
— Трябва да изляза за час-два по работа.
— Без мен?
— Казах, по работа.
Тя беше разочарована, но не възропта. Той се наведе и я целуна импулсивно, което не беше правил никога преди в живота си. Тя остана не по-малко изненадана. За да разреди неловката атмосфера, Шоз и каза, че ще й поръча топла храна и ще нареди да й я изпратят в стаята.
След като той излезе, Люси отиде до стъклените врати на балкона и ги отвори. Тънките бели драперии запърхаха около нея от вятъра. Улицата отдолу си беше като във всеки малък град. Люси я намери за безкрайно интересна. Дами със слънчеви чадърчета се разхождаха в компанията на приятелки и разговаряха оживено, няколко домакини с пазарски чанти мъкнеха за ръка разсеяни деца, а един малчуган риташе топка в дървената ограда срещу него. Момчето улучи един достопочтен господин в синьо сако и бели панталони, които му се скара строго. Друг един селянин в памучни дрехи и сандали на краката и приятелят му, който беше рибар, ако се съдеше по стигащите до колената ботуши, излязоха от пивницата. Двама прашни каубои веднага заеха местата им.
След няколко минути Люси видя Шоз да напуска хотела и да пресича улицата. При появата му се усмихна. Помисли си че ще влезе в банката срещу хотела, на вместо там той хлътна в съседната пощенска станция. Люси се запита какъв ли бизнес би могъл да движи в този задрямал пристанищен град. Дълбоко подозираше, че е незаконен, затова почувства как страхът за неговата безопасност я обзема отново. Опасенията й се подсилваха от съдебното преследване, на което бе подложен за различни криминални деяния. Всичко това се примесваше с униние от предстоящата раздяла след завръщането им в Долината на смъртта. Люси реши да загърби проблемите. Сега се намираха в този малко отживял времето си хотел и тя възнамеряваше да бъде заедно с човека, когото обичаше все повече и повече. Не й се искаше да разваля мига с дилемата, която я очакваше след две седмици.
Разгледа стаята с приповдигнато настроение. Помещението беше просторно, в него властваше огромното легло с бели, ухаещи на свежест завивки. На прозорците имаше пердета с шнур, а върху пода се ширеше бледобежов килим. Двете табуретки, тапицирани с коприна на зелени и бели ивици, бяха малко износени, но видът им беше безкрайно гостоприемен. Малката махагонова масичка помежду им можеше да се използва за хранене. Обстановката се допълваше от хубаво бюро, направено от бял бор, и огледало с позлатени краища над него. Разполагаха със собствена баня с течаща вода, а огромният прозорец над ваната позволяваше на слънчевата светлина да прониква свободно вътре.
Беше толкова хубаво да си в град, далеч от онова дяволско място. Люси щеше да бъде напълно удовлетворена, ала знаеше, че след това пътуване ще изостави Шоз завинаги.
Тя отиде до огледалото, но видяното я накара да се намръщи. С неудобство си припомни как я изгледаха мъжете във фоайето. Дрехите й бяха добри за Долината, където никой не можеше да я види, ала тук изглеждаше като повлекана в циганските одежди на Кармен. Искаше й се да разгледа града, но не можеше да излезе, както беше облечена в момента.
Люси въздъхна със съжаление, защото освен това й се обядваше в ресторант. От цяла вечност не беше излизала да вечеря навън. Трябваше да накара Шоз да й донесе някакви дрехи. Тогава й хрумна, че ако беше забъркан в нещо съмнително, навярно възнамеряваше да се спотаи в хотела. Разочарованието й беше огромно.