Изкъпа се след дълго блаженстване в пълната с вряла сапунена вода бяла порцеланова вана. Никога баните й се полагаха по правило, както и всичко останало. Тя се закле никога повече да не загърбва от суета и наивност дребните удоволствия на живота.
Изминаха повече от два часа, откакто Шоз излезе. Загърната в дебела хавлиена кърпа, Люси започна да чопли изпратената й вечеря. С неохота разбра, че щом Шоз е поръчал да донесат храната в стаята, явно нямаше намерение да я извежда навън и въпросът с дрехите отпадаше.
Изниза се още половин час. Тревогата й започна да нараства. Когато се промъкна на балкона с падането на здрача и го видя да пресича улицата, от устата й се изтръгна вик на облекчение. Той не я чу.
Люси стоеше до вратата, усмихната от радостно очакване, когато той почука. Тя отвори и се хвърли в ръцете му, без да обръща внимание на свъсеното му изражение.
— Какво има? — запита той и остави голяма бяла кутия върху едно от креслата, за да я прегърне здраво с две ръце.
— Тревожех се — призна тя.
— Наистина ли? — позаинтересува се той с прояснен поглед, но със същата груба нотка в гласа.
— Наред ли е всичко?
— Имаше забавяне — каза Шоз и прокара длани по загърнатите й с хавлията задни части. — Ще се наложи да останем тук цяла седмица.
Тя извика радостно, а очите й се разшириха от неочакваната вест.
— Не мисля, че ще го приемеш много навътре — засмя се той. Люси се сгуши в прегръдката му.
— Изобщо не ме засяга.
— Защо не се облечеш, докато се изкъпя набързо — освободи се той и я погали по разпуснатата коса.
Тя премига неразбиращо.
— Не искаш ли да вечеряме в ресторанта, който видяхме днес?
— Не мога, Шоз — каза тя с печален израз на лицето.
— Защо не?
— Не мога да изляза в дрехите на Кармен.
— Дяволски си права — съгласи се той и й подаде кутията. — Утре ще ти взема всичко друго, от което имаш нужда.
Люси изобщо не го чу. С лице на дете по Коледа тя седна грейнала върху леглото и разкъса опаковката на пакета. Когато измъкна оттам бледозелен дневен костюм с твърд корсаж и плисиран гръб, тя възкликна възторжено.
Елегантният тоалет се допълваше от буфан ръкави и още по-широки ревери. С него вървеше кремава дамска блуза с четири реда апликации. Шоз беше включил предвидливо и всички необходими аксесоари, долно бельо и дори корсет, който щеше да й потрябва заради силно вталената рокля.
— Страхотно ми харесва! Благодаря ти!
Тя скочи и го прегърна щастливо.
Лойд влезе със строго изражение в стаята зад салона на Фернандо, като държеше в ръката си телеграма.
— Какво е това? — скочи на крака Рейд. Бяха само той и брат му Ник и убиваха времето в игра на карти. Брет и Сторм бяха изчезнали по свои си работи, както често правеха напоследък, а Дерек и няколко от хората му бяха отишли до границата за още провизии. Рейд отказа да мърда от Каситас, защото беше най-близо до мястото, където бяха видели дъщеря му за последно. Ник от своя страна не оставяше по-малкия си брат сам нито за миг.
— Най-после имаме новини.
— Изплюй камъчето, човече — настоя Рейд.
— Нашият информатор се забави малко с изпращането на сведенията, но това не е толкова важно, защото сделката в Матаморос се отлага с една седмица.
Рейд не помръдна от мястото си.
— Една седмица? — намръщи се Ник. — Това едва ни осигурява необходимото време.
— Едва — съгласи се Лойд.
— Напротив — намеси се с рязък тон Рейд, докато очите му хвърляха искри. — Не ми пука колко коне ще уморя, но ще бъда там навреме.
— Не бързай толкова — постара се да го успокои Ник. — Ще можем да стигнем там, но не разполагаме с достатъчно време за подготовка. Ще се наложи да тръгнем още днес.
— Да вървят по дяволите всички планове! Нямам нужда от нищо друго освен от шибания си револвер.
Лойд и Ник си размениха мрачни погледи.
— Ще наобиколя и останалите — каза Лойд и излезе.
Преди Ник да успее да отвори уста, Рейд се нахвърли върху него.
— Само не започвай с глупостите, че трябва да го върнем обратно в Тексас жив! Пет пари не давам, че не е бил съучастник на Рижия и Джейк, и че господин Лойд Правителствени казва как Люси никога не би била отвлечена, ако не са го били тикнали в затвора, факт е, че е отвлечена, и ти също щеше да искаш да му пръснеш черепа, ако ставаше въпрос за Никол или Регина.
— Щях. Но той е бил арестуван неправилно заради кражбата на коня, а всеки човек, заслужава справедливост, не смърт. Лойд го иска жив, е той представлява правителството.
— Като че ли ми пука! — изсмя се Рейд.
— Ще се почувстваш различно, когато видиш Люси жива и здрава.