— Ами ако не е? — Сините очи на Рейд помътняха. — Тогава какво?
— Тогава аз ще ти помогна да го довършим — каза без увъртане Ник.
Тази нощ вечеряха със стриди на скара и пиха френско шампанско. Шоз беше купил дрехи и за себе си и смая Люси, когато се появи облечен небрежно, но все пак класически, в бял ленен костюм с двуредно сако. Изглеждаше джентълмен с всеки детайл от хубавото си смугло излъчване, сякаш мястото му беше на някоя стофутова яхта. Люси онемя щом го видя в целия му блясък.
Вечеряха във вътрешния двор, а меката въздишка на вятъра в дърветата и скърцането на закотвените лодки в пристанището озвучаваха нощта. Небето беше пълно със звезди, Шоз не откъсваше поглед от нея, така че Люси намери внимателна и възторжена публика. Тя го нагости със забавни истории и биваше възнаградена от време на време със снежнобяла усмивка или гръден смях. Двамата напуснаха ресторанта, хванати ръка за ръка като младоженци. После се разходиха боси по плажа, гледайки напоената с лунна светлина вода. Същата нощ се любиха бавно и нежно, след което Люси си поплака в прегръдката му, безпомощна да спре потока от сълзи.
На следващия ден той се показа много по-разточителен в действителност, отколкото на думи. След като отиде да съобщи на хората си за забавянето, Шоз изведе Люси да пазаруват. И тя откри друга черта от характера му — неговата безкрайна щедрост. Той й купи още един готов дневен тоалет, този път бонбоненорозов, с извита яка и дълги до лакътя ръкави. А когато тя се прехласна по една ослепителна вечерна рокля с голи рамене, гарнирана с пурпурен шифон, той купи и нея, пренебрегвайки велите протести на Люси.
На обяд влязоха в малък второкласен ресторант зад един от игралните салони. Люси носеше тоалета от зелена коприна, а Шоз беше в белия си костюм. Мястото беше оградено от три страни със стена, която подпираше хлътналия покрив и разполагаше с паянтови дървени маси, разхвърляни върху пясъчния под. Тлъстият собственик приготвяше храната зад тезгяха. Останалите посетители бяха без изключение местни хора: фермери, рибари и двама чиновници със запретнати до лактите ризи. Отначало Люси и Шоз бяха посрещнати с подозрение, което бързо отстъпи място на запазената изключително за влюбени двойки толерантност. Те си устроиха пир с прясна риба, изпържена току под носа им, и хрупкави картофи, след което прокараха храната с няколко кварта топла подсолена бира. Когато се приютиха в огромното легло в тяхната стая, бяха толкова преяли, че не успяха да направят нищо, освен да се посмеят, преди да заспят прегърнати.
Същата вечер поръчаха да им донесат храната в стаята и ядоха чисто голи. Невинното начало постепенно прерасна в откровен разврат. Шоз не устоя на изкушението да опита твърде сладкото червено вино от устните й, вместо от чаша. Облиза една непослушна капка от зърното на едната гръд, после изля от питието върху тялото й и то започна да се стича надолу по корема. Люси се опита да протестира, но твърде слабо. Когато течността се процеди между краката й, тя поразена видя как Шоз застана на колене, сякаш се готвеше за свещенодействие и проследи пътя на виното с език.
Седмицата се изниза твърде бързо, сляла шеметно в едно неясните контури на копринени рокли и ленени костюми, звездни нощи и слънчеви утринни пробуждания.
Една нощ се добраха дори до Брунсвил от другата страна на границата просто за промяна на обстановката. Беше лудост от тяхна страна и те го знаеха, но дебелите вкусни пържоли си заслужаваха риска, а когато се върнаха в Мексико, бяха толкова пияни и доволни, че не спряха да се смеят дълго на глупостта си.
В края на седмицата Люси забеляза рязка промяна у Шоз. Предишното му открито безгрижие се замени от вглъбеност и замисленост. Тя усети как той започва да страни от нея, без да може да направи нещо. Никакви любовни провокации и целувки не можеха да върнат прежната му усмивка и склонността да махне с ръка на обсебилите го демони. Веднъж той си мислеше, че е сам. Изражението му беше толкова мрачно и безрадостно, че тя остана разтърсена. Беше твърде уплашена, за да го запита какво не е наред. Това се случи на шестия ден от пребиваването им в Матаморос.
— За утре ли се тревожиш? — не се сдържа най-накрая Люси, като се преструваше, че ръкавите на бялата й рокля я интересуват повече, отколкото отговора му. Гласяха се да излизат за обяд и тя се кипреше пред огледалото.
Той приседна върху леглото зад нея, нахлузи единствено джинсите си и започна да я съзерцава. Вече беше излизал веднъж, при което Люси го забеляза да отива в пощата от другата страна на улицата.
— Утре всичко ще е наред — сухо отбеляза той. — Ще приключа с работата.