Шоз и Люси нямаха никакъв шанс, след като армията на Брагови ги обгради. Една дузина агенти се нахвърлиха върху него, сложиха му белезници и го натовариха на един кон. Едва успя да не загуби съзнание по време на жестокото и безкрайно пътуване през границата и последвалия галон до Браунсвил, най-близкия американски град. Осъзнаваше, че само гневът и гордостта му го държаха изправен на седлото. Не видя Люси. Тя яздеше далеч назад, покровителствено обиколена от семейството си.
Хвърлиха го моментално в затвора, където за него се грижеше градският доктор. Въпреки че беше отслабнал от загубата на много кръв, докторът го увери, че куршумът само беше разкъсал месото на врата му, което се оказа чист късмет. Ако не изпитваше такава силна болка, Шоз сигурно би се разсмял на изразите на добрия доктор.
Скоро вниманието му беше отвлечено от други неща — появата на високия, слаб мъж със студени сини очи. Мъжът не беше обикновен пинкертоновец. Всичко у него говореше за правителствен служител, което не се понрави на Шоз. Той усети, че нещата отиват на зле.
— Ще трябва да си поговорим малко — каза мъжът, облегнат удобно на железните пръти на килията. — Мисля, че това, което имам ти кажа, ще те заинтересува.
— Не смятам, че ми предстои да ходя някъде.
Мъжът се усмихна.
— Напротив, струва ми се, че ще ходиш. Казвам се Лойд.
Шоз се размърда, за да облекчи мъките, но без особен успех, защото бе отказал да вземе предписаните му церове, при което болката във врата се усилваше. Преди обаче Лойд да успее да подхване речта си, вратата на затвора се разтвори широко и съпругата на Шоз влетя вътре.
Шоз се изправи, забравил всяко физическо страдание.
Тя изглеждаше ужасно. Беше потънала в прах и мръсотия, косата й беше сплъстена и чорлава, а носът и очите — зачервени от плач.
— Добре ли си, Шоз? — Тя се затича към него и се хвана за решетките на килията му.
— Добре съм — отговори той, забравил за присъствието на външен човек. — Люси…
Изражението й се изкриви от мъка. Тя го очакваше да продължи, цялата пребледняла и разтреперана, ала верните думи му убягваха. Поради незнайна причина на Шоз му се прииска да я увери, че всичко ще бъде наред, че те ще бъдат отново заедно, но не можа да каже нищо. Тяхната вселена беше брутално отъпкана. Той току-що бе загубил свободата си, същото като да е мъртъв. Не можеше да изрече думи на утеха, щом за него нямаше никаква надежда. Никаква надежда за тях.
Тя протегна ръка през решетките.
— Не се тревожи, любими…
Люси не успя да довърши, защото вратата зад нея се храсна с трясък и баща й нахлу вътре с вид на човек, склонен на убийство. Следваше го сестра му Сторм.
— Люси!
Тя не се обърна. Погледът, който отправи на Шоз, беше премрежен от сълзи и пълен с отчаяни и неизказани обещания. В този момент Рейд я сграбчи изотзад и я откъсна от килията.
— Искам да стоиш на страна от този човек!
— Пусни ме! Не можеш да ме спреш да говоря с него. В края на краищата надявам се леля Сторм да ти е казала, че той е мой…
Баща й я плесна през устата, изхвърляйки я навън. Леля й се втурна след тях. Вратата се затръшна зад гърба им и оттогава той не я видя повече.
Потърсил опора в металните пръти на килията, Шоз се бореше сърцето му да не се пръсне. По слепоочията му се стичаше пот. Тогава се намеси Лойд.
— Защо се ожени за нея?
Шоз се върна на нара, без да го удостои с поглед. Нямаше намерение да му отговори.
— Тя е красиво момиче — подхвана Лойд. — Страст, не ми се вярва. Искам да те предупредя, Купър, че дори жена ти да не може да свидетелства срещу теб, имаме начин да те тикнем зад решетките за следващите сто години и без нейните показания.
Шоз се засмя тихо. Точно тази отправна юридическа позиция никога не му беше минавала през главата.
— Не се опитвай да ме убеждаваш — каза дрезгаво той. — Вече съм опитвал вкуса на американското правосъдие, така че ти вярвам.
— Много добре, защото това облекчава моята задача — каза Лойд и зае освободеното от Люси място. — Имам предложение за теб, Шоз. Обзалагам се, че ще те заинтересува.
— Интересува ме единствено свободата.
— Още по-добре. Слушай тогава, ще продължиш да въртиш контрабандата с пушки с кубинците, защото само ти го можеш успешно и то сам. А когато станеш, така да се каже, гъст с тях, ще започнеш да шпионираш. Ще докладваш всичко на мен — всеки детайл от войната, всяка маневра на бунтовниците, всяко придвижване на испанците.