Същата вечер дядо й донесе документите. Независимо от изживяната травма, Люси беше изчерпана и дремеше. Когато на вратата се похлопа, тя се стресна. Той и донесе какао, но тя виждаше единствено листовете хартия в ръката му.
— Събудих ли те?
— Не.
— Донесох ти горещ шоколад — усмихна се той.
Тя не успя да му се отплати с усмивка. По-скоро й се плачеше. Дерек приседна в краката й и й подаде порцелановата чаша.
— Как е той?
— Спи — намръщи се дядо й. — Няма треска, твърд и силен както винаги.
— Моля те да ми помогнеш, дядо — подхвана тя, след като си отдъхна поне що се касаеше до здравето на Шоз. — Не позволявай да го пратят в затвора.
— Той няма да ходи в затвора, Люси — каза Дерек, неспособен да излъже.
— Какво се е случило? — зяпна от изненада тя.
За един кратък миг си помисли, че дядо й е успял някак си да спаси любимия мъж.
— Правителството го изпраща в Куба, Люси.
— Куба!
— Нали знаеш, че подкрепяме бунтовниците, а Шоз ги снабдява от дълго време с пушки.
Люси се изви встрани. Сега вече й стана ясно с какво се занимава Шоз. Когато вдигна глава, лицето й грееше в усмивка.
— Следователно на практика е герой?
— Люси — подхвана тежко дядо й, — той не е герой. Той е избягал углавен престъпник и контрабандист на крадено армейско оръжие. Не е човек за теб, както й да го погледнеш.
— В Парадайз го харесваше — каза тя с помрачено настроение.
— Да, и все още го харесвам като мъж, но не е за моята внучка.
— Вече няма значение — отбеляза тя с притворени очи. — Изглежда всички забравят, че съм му жена, дядо, и нищо не може да го промени. Какво ще стане след Куба?
Дерек се поколеба.
— Не ми е работа аз да ти го кажа, но се боя, че грешиш, Люси.
Той се пресегна и я потупа по ръката. Люси го изгледа втренчено.
— Шоз вече подписа бракоразводните документи. Не беше нужно да го уговаряме дълго.
— Не ти вярвам.
В действителност мислите й се разминаваха с думите.
— Сега е твой ред — рече кротко дядо й.
Люси погледна към листовете в ръката му с насълзени очи. Това не й попречи да забележи подписа на Шоз.
— Вие сте го придумали.
В себе си тя бе започнала бавно да умира.
— Не, скъпа. Не сме го насилвали, нито сме му се отплащали по някакъв начин, въпреки че баща ти беше готов и на двете.
Люси остана поразена. Не беше възможно нещата да са взели такъв обрат. Тя не искаше да повярва на очите си. Най-лошото бе, че дълбоко накъде у нея се зароди съмнение дали той изобщо я обича. Тя с болка трябваше да признае, че не разбра защо Шоз се бе оженил за нея. Женитбата се оказа импулсивен акт. Никога не би трябвало да се залъгва и да се уповава в любовта му. Очевидно съюзът им не значеше нищо за него.
— Съжалявам, Люси — каза Дерек. — Оставям ти документите тук. Подпиши ги, когато сметнеш, че си готова. Утре се връщаме в Парадайз.
Прииска й се да бъде на ранчото още на мига. Изпита голяма нужда да види майка си.
— Ти си млада, умна и силна, да не говорим за красотата ти — бе казал дядо й. — За нула време всичко ще бъде само спомен. Времето ще се погрижи за това. Повярвай ми, че скоро ще се появи друг човек в живота ти.
Люси не му отвърна.
— А и не би трябвало да те притеснява вероятността да се разрази скандал. Ще се погрижим нищо да не излезе наяве. Никой никога няма да научи, можеш да ми се довериш.
Дядо й не се оказа прав по въпроса за скандала. Прибраха се в Ню Йорк през първата седмица на август — Люси, родителите й, братята й и Джоана. Съвпадението беше много необичайно.
Тексаските вестници не споменаваха и дума за нейното отвличане, но Тексас беше подвластна на Дерек Браг територия. Парадайз се грижеше сам за репутацията си. Случката там беше табу въпреки всички известни подробности и Люси продължаваше да се ползва от предишното всеобщо уважение и любов.
В деня на завръщането им в Ню Йорк обаче тлъстите заглавия във вестниците огласиха нашироко новините, които Тексас така успешно запази в тайна. „Наследница се завръща в обществото след отвличане“, „Наследница от империята Браг оцелява след отвличане“ бяха само част от заглавията, а първенството държеше сензационният жълт вестник на Хърст „Ню Йорк Джърнъл“, подхванал атаката с редакционната статия „Наследница от фамилията Браг прекарва месец с похитител в Мексико“.
Люси все още бе твърде замаяна и безчувствена от постъпката на Шоз, но родителите й бяха разтърсени и разгневени. Тя беше изпратена начаса в Нюпорт за последните няколко седмици от лятото. Ако се наложеше, биха я пратили и в Хонконг.