Люси рухна върху канапето. Отне й известно време, докато се съвземе от случилото се. Не беше глупава и разбираше, че яростта на Леон е продиктувана от ревност и горчиво разочарование. Навярно я бе обичал искрено, преди да стане всичко. Люси дори почувства нещо като съжаление към него, особено след като се бе съгласила с най-ужасните му обвинения. За поведението му обаче не можеше да има извинение. Като джентълмен той не трябваше да постъпва така.
На следващата утрин Люси привика Джоана, чиито родители също имаха вила в Нюпорт. Двете приятелки се прегърнаха, след като Джоана я приветства с усмивка.
— Разкажи ми всичко — каза Джоана, когато двете се настаниха удобно в един малък салон на чай и лимонови сладки.
— Няма нищо за разказване — отвърна Люси с най-делничен тон.
Мисълта за ужасните оскърбления на Леон не я оставяше на мира.
— Стига, Люси, ти беше с него почти два месеца! Можеш да ми кажеш, нали съм ти най-добрата приятелка. И без това вече знам за вас двамата.
Люси се почувства особено неловко, когато си спомни как Джоана беше станала свидетелка на възможно най-интимната прегръдка между нея и Шоз.
— Джоана, сигурна съм, че никога няма да кажеш нещо непристойно.
— Разбира се, че няма.
Безпокойството на Люси се усили. Тя успя да парира натрапчивите въпроси на приятелката си, без обаче да притъпи нейния жив интерес. Преди да си тръгне, Джоана я покани на турнир по крикет, който нейната майка организираше по-късно същата седмица. Люси обеща да присъства. Беше нетърпелива да се потопи наново в обществото и да ликвидира породеното от скандала неприятно усещане колкото се може по-скоро.
Люси отиде на събирането в един прекрасен слънчев августовски ден. Беше подбрала много внимателно тоалета, дантелена бяла рокля, която намираше за романтичен отглас на някогашната си невинност. Люси възнамеряваше да се появи по-красива и безгрижна от всякога, след като беше наясно, че скандалът около отвличането й все още е новината на деня. Щеше да им покаже, че станалото сякаш не я засяга.
Родителите на Джоана се отнесоха с нея както винаги, като че ли беше скъп член на семейството. Докато разговаряше неангажирано с тях, Люси огледа внимателно изпод широката периферия на сламената си шапка сбраното върху поляната множество. Откри, че докато се опитваше да изучи дискретно всеки поотделно, всички присъстващи следяха по същия начин нея. Беше леко разтърсена от разкритието. След като остави родителите на Джоана, тя се отправи към нея и групата от общи приятелки в другия край на моравата. Те не наблюдаваха играта, а се взираха единствено в нея.
Един от играчите я спря. Беше млад червенокос мъж, когото Люси познаваше много отдавна.
— Радвам се да те видя, Люси! Хубаво е, че си пак сред нас — каза той с широка усмивка.
Не можеше да се сбърка учтивостта на тона му, но в усмивката и погледа имаше нещо, което не й хареса, нещо, което можеше вече безпогрешно да различи — жив мъжки интерес към нейната личност.
— Благодаря, Брайън — каза тя по-хладно, отколкото й се искаше.
Преди да успее да го остави, той я задържа, хващайки нейната облечена в ръкавица ръка.
— Денят е чудесен за крикет. Искаш ли да поиграеш?
Фактът, че я задържа, и начинът, по който се предлагаше, я подразниха. Люси отговори кратко, че не е решила, рязко се освободи от хватката му и забърза към приятелките си.
— Толкова се радвам, че си по-добре — изгука Жанин Тейлър-Смит и я прегърна.
— Умирахме от безпокойство кога ще те пуснат, трябва да ни разкажеш всичко — намеси се и Елизабет Синклер. — Джоана ни каза, че той бил много опасен и толкова хубав.
— Кой? — смаяно запита Люси.
— Как кой? — избухнаха дружно в смях Елизабет и Жанин. Джоана също започна да им приглася, кикотейки се.
— Ами онзи мъж, който те похити, Шоз Купър.
Люси стрелна Джоана със смутен и тревожен поглед. Нали я помоли да не казва нищо!
— Наистина си го бива — отговори вместо нея Джоана.
— Направи ли го? — запита лукаво Жанин.
— Какво да направя? — едва успя да изрече Люси.
— Ти знаеш — зашепна Жанин. — Целуна ли те? Опипа ли те? Обла…
— Моля да ме извините — каза рязко Люси и се извърна кръгом. Докато се отдалечаваше, тя ги чу как отново избухнаха в неистов смях. Сърцето й щеше да се пръсне. Трябваше да бъде подготвена, но всъщност се оказа по-лошо от очакваното.
Тя влезе в къщата, за да използва тоалетната и да се освежи. Вътре беше тихо и прохладно, но когато приближи стаята за дами, отвътре се чуха женски гласове. Люси се спря, защото все още не искаше да се вижда с никой. Застанала в средата на коридора, тя изведнъж осъзна, че двете жени вътре обсъждаха нея.