Неколцината гости в дъното на стаята се разпръснаха, за да дадат място на домакинята. Мериан изглеждаше главозамайващо в сребристата си рокля от шифон. Застанала до далечната страна на залата, тя се набиваше моментално на очи. Той можа да я види цяла само за един кратък миг. Тя сякаш долови втренченият му взор, защото погледна в неговата посока. Очите й видимо се разшириха.
Шоз въздъхна и обърна гръб, отправяйки се към хола, вместо към фоайето. Крачката му се забави, когато зърна позната фигура, която идваше към него по слабо осветения коридор. Приятелката на Люси Джоана търсеше нещо в дамската си чанта и когато вдигна глава, зяпна от изненада.
Шоз й кимна леко и продължи пътя си. Не след дълго се намери в библиотеката. Отправи се право към бюрото от времето на кралица Ана и си наля от най-хубавото шотландско уиски в една тумбеста чаша. Беше открил още преди много време, че това е предпочитаното питие на Роджър.
Само след минута в стаята влезе Мериан. Тя затвори след себе си, потърси опора върху вратата и се загледа в него.
Той вдигна чаша като при тост.
— За най-красивата домакиня в Ню Йорк.
— Изглежда ти с коствало много смелост, за да дойдеш тук! — каза тя, но тонът й беше спокоен и вял, за разлика от думите.
Без да си направи труд да се премести от вратата, тя продължаваше да го наблюдава.
Шоз възкачи едното си бедро върху бюрото и отпи от уискито.
— Защо си тук и какво искаш? — запита Мериан.
Шоз можеше да почувства нейната физическа реакция спрямо него дори от другия край на кабинета. Подушваше я. Мериан си оставаше все същата разгонена кучка и той сметна това за забавно. За разлика от другото, което му беше погодила миналото лято.
— Може би искам да уредя стари сметки.
— Какво означава това?
Отново се бе превърнал в хищник. Познаваше я прекалено добре, за да не бъде нащрек. Тя се държеше така, сякаш нямаше никаква представа за какво говори той. Не можеше да е забравила нощта, когато се празнуваше осемдесетгодшнината на Дерек Браг. Въпреки това нейните думи не го потвърдиха, или най-малкото доказаха, че е превъзходна актриса.
— Казах ти още преди година, не, веднага след като избяга от затвора, че съжалявам. Сега го повтарям — съжалявам. Не съм мислила, че ще те пратят зад решетките.
— Поставила си диаманта в моя джоб, викаш полицията и ми казваш как не си предполагала какво ме очаква. Стига, Мериан, и двамата знаем истината — ти беше просто една ревнива, отмъстителна кучка, и нищо не ти достави по-голямо удовлетворение от това да ме видиш съсипан и затворен.
— Е, добре! Вярно е, че ревнувах, но ако не се беше върнал обратно при нея, след като ви спипах заедно още първия път, нямаше да се случи нищо. Кълна ти се, съжалявам, че нещата стигнаха толкова далеч. Ужасно е да те пратят в затвора за нещо, което не си направил. Но сам си си виновен, копеле такова, да чукаш прислугата под носа ми.
— Подробностите ми убягват — каза безгрижно, но напълно убедително Шоз.
— Ти си лайно.
— Ти пък знаеш, че не това е причината да съм тук.
— Какво има сега? — запита тя с непресторено объркване.
— Имам предвид опита ти да ме убиеш.
— Ти не си с всичкия си!
Той се изхлузи от бюрото и се приближи към нея.
— Говоря за една гореща, влажна нощ в Парадайз, Тексас, не помниш ли? Защо стреля по мен, Мериан? Задето не поисках да те оправя ли?
Той беше достатъчно близко до нея, за да може тя да го зашлеви, но в момента, когато посегна, Шоз я улови за китката и я изви така, че да й причини болка.
— Не бях аз! Не съм го направила аз! Кълна се! Не знам кой стреля по теб нея нощ.
Шоз й повярва. Мериан беше лъжлива мръсница, но той различаваше истината, когато я видеше, а тя присъстваше в погледа й. Той я пусна. Тя потърка китката си, без да го изпуска от поглед.
— Ако не си била ти, тогава кой?
— Нямам представа — каза тя и вдигна глава. — Затова ли си дошъл, да ме накажеш?
Той долови трепета в гласа й и видя блясъка в нейните очи. През последните месеци беше имал жени, чиито имена не знаеше и не го беше грижа да научи. Шоз не си спомняше техните лица и тела, но тази вечер кръвта му кипеше и той лесно би могъл да задоволи нейния повик. Навярно тя си припомни друг подобен случай, когато той я взе безпардонно в будоара й преди седем години.