— Не съм дошъл да те наказвам, Мериан — усмихна се той.
Разширените й ноздри потрепваха пламенно. Шоз се извърна да си ходи. Тогава тя го спря.
— Забравяш обаче, че аз бях тази, която каза на шерифа всичко за теб, Шоз.
Когато се обърна към нея, в очите му беше стаена мрачна ярост.
— Трябваше да се сетя.
Усмивката й беше несигурна. Гърдите й се повдигаха и спускаха бурно. Мериан все още го държеше за ръката. Той можеше да види настръхналите зърна на гърдите, които напираха изпод шифона на роклята й. Не почувства към нея нищо друго освен отвращение. Шоз се освободи и й обърна гръб. В сравнение с онова, което му дължеше Люси Браг, нейното беше дреболия.
Тежкото й дишане скоро се разнесе зад гърба му.
— Жалък мръсник — изстреля най-накрая в лицето му тя и излезе, като не забрави да затръшне вратата с всичка сила.
Той въздъхна и се залови с питието си. Вратата към балкона зад бюрото беше открехната. Забеляза го заради струята леден въздух, който нахлу в стаята. Тъкмо беше поднесъл чашата към устните си, когато за негова огромна изненада тя се разтвори докрай. На прага на терасата, облечена в рубиненочервена рокля застана Люси Браг.
Роклята беше без ръкави и оставаше раменете открити, затова Люси трепереше цяла. Въпреки че беше увила ръце около тялото си, за да се стопли, тя не помръдна от мястото си. Можеше само да се взира в него, сякаш виждаше пред себе си призрак.
Той отвърна на погледа й не по-малко зашеметен.
Ала пръв дойде на себе си и вдигна чашата с уиски.
— Още един тост, този път за булката и нейния нов живот.
Люси си помисли, че ще припадне. Шоз пресуши чашата до дъно, през което време тя наблюдаваше дългата линия на загорелия му врат и движението на адамовата му ябълка, докато преглъщаше. Само видът му беше достатъчен да извика обратно всеки свързан е него спомен — от най-жарките до тези, изпълнени с нежност. Изведнъж се сети за неговото предателство и за безцеремонния и нехаен начин, по който се бе отказал от брака им и от нея. Забравила за студа, тя внезапно влезе в стаята, а кръвта й кипеше.
— Шпионираш ли? — запита той, без да мръдне от мястото си.
— Ласкаеш се. Не познавам другиго, който би дошъл тук на твое място.
— Да не би да ме молиш да си вървя? — запита я подигравателно той.
— Да те моля?!
Тя все още не се бе отделила от вратата, защото се страхуваше от онова, което би направила, ако пристъпи напред.
— Заповядвам ти да си вървиш, и то още сега.
— Какво има, принцесо? — каза меко той и пристъпи към нея. — Цялата трепериш. Все ми се струва, че не е от студа.
— Не се приближавай към мен.
— Сега ти се ласкаеш — засмя се Шоз и се спря до бара.
Заболя я много. Как го мразеше затова, че беше толкова хладен, спокоен и незасегнат от тяхната среща. Той напълни отново чашата си със скоч.
— Ако ти нямаш намерение да си ходиш, то аз си тръгвам — каза тя и пристъпи напред.
Бърз като светкавица, той я сграбчи за ръката и я извърна с лице към себе си. Люси беше толкова близо, че диханията им се сляха в едно.
— Все още не — каза той.
Сърцето й прескочи поредния си удар от допира с него. Люси се опита да се отскубне, но усмивката му и блясъка в очите я накараха да застине на място. Тя нямаше да играе по неговите правила, каквото и да се случеше. Люси нямаше никакво намерение да му създава развлечение.
— Защо си тук, Шоз? Защо?
Усмивката му стана присмехулна.
— Дойдох да поздравя булката, естествено. Да празнувам — с моята любима бивша съпруга.
Сарказмът и омразата в гласа му възпламениха гнева на Люси. Той нямаше основание да я мрази, както тя него.
— Твоята любима бивша съпруга няма намерение да празнува с копелето, за което е била толкова глупава да се омъжи.
— Нямаше нищо против да си моя жена преди няколко месеца.
Люси вирна глава и се опита отново да се освободи от желязната му хватка, но без успех. Сърцето й туптеше неравномерно. Погледът му задържа нейния за един безкраен миг. Този период от време беше напълно достатъчен да насели мисълта й с безброй спомени за това как бяха правили любов. Когато забеляза как погледът му се нажежава от желание, беше готова да се закълне, че той си мисли за същото.
— Бях млада, невинна и много, много глупава.
Погледът му потъмня. Поне веднъж той нямаше готов отговор, от което тя усети чувство на триумф. Всичко обаче трая много кратко, потушено от горещия му поглед. Искрите, които лумнаха в очите му, бяха пламенни и гневни, и тя забеляза как се засилват с всяка изминала секунда.