Жестоката усмивка отново се появи на лицето му. Той я погледна настоятелно и похотливо. Това беше достатъчно Люси да почувства как зърната на гърдите й се втвърдяват.
— Кого искаш да заблудиш, Люси? — каза дрезгаво Шоз. — Ти все още ме желаеш — мога да го прочета в очите ти.
Беше прав, но тя нямаше никога да го признае пред себе си, а още по-малко пред него.
— Утре ще се женя за Леон Клакстън. Ти си този, който се заблуждава, Шоз.
Той най-сетне я освободи със смях.
— Ти и Леон. Истинска благородническа двойка със синя кръв. Желая ти всичко най-хубаво. Но не се ли страхуваш, че Леон може да ти се стори малко скучен след първия ти съпруг?
Тя разтърка китката си, докато се чудеше дали ще й стигне смелостта да го удари.
— Мразя първия си съпруг. Той ми съсипа живота, а Леон е джентълмен, и то богат. Може да ми даде всичко, което поискам. Докато ти си способен да ми осигуриш само една дяволска дупка в Мексико.
Усмивката му се изпари. Той вдигна разгневен чашата си.
— За съпругата на дипломата и нейното щастие.
Люси отстъпи назад. Гневът му беше достатъчно силен, за да разбере, че беше отишла твърде далеч. Сега беше моментът да си тръгне, но тя не го стори.
— Присмиваш се на него, и на мен, защото никога не можеш да бъдеш нещо различно от това, което си.
— Гаден бивш пандизчия!
Люси съжали моментално, задето беше възприела собствения му мръсен език. Погледна го остро, когато си спомни за дочутия разговор с Мериан.
— Мериан ли те изпрати в затвора? Обвинила те е в нещо, което не си сторил?
— Значи си шпионирала?
Без да знаят, че Люси е вън на терасата, те бяха си казали горчивата истина. Изводите бяха твърде стряскащи, за да може Люси да ги схване напълно, но започна да и става ясно, че Шоз е бил поел по определен свой път в живота, прели да бъде несправедливо обвинен в престъпление от една зла и влиятелна жена. Беше потресена, дори по-лошо, ужасена от начина, по който той беше платил за несъществуващ грях.
— Все още ли къташ в сърцето си искрица състрадание към мен?
Тя се окопити бързо.
— Само си мислиш така — отвърна тя и се извърна бързо, изпълнена внезапно от безпричинна паника.
— Искам да признаеш — нахвърли се той върху нея и заби пръсти в голата кожа на рамото й.
Думите бяха изречени със заповеднически тон, при което дъхът му парна ухото й.
— Няма да признавам нищо такова — извика тя и се опита да се откопчи.
Тя не искаше, страхуваше се да бъде близо до него.
— Ако няма да си ходиш, искам да ме пуснеш.
— Не мога — изрече с хрипкав глас Шоз и я притегли в обятията си.
Плътният допир с тялото му я накара да замръзне на място, докато от блясъка в очите и неговата възбуда я побиха тръпки. Страст и ярост се смесиха. Люси го усети в собствените си вени. В този миг те бяха пак едно цяло.
Ъгълчетата на устата му се извиха нагоре.
— Състраданието не е единственото нещо, което чувстваш към мен, нали? — измърка той с глас на ласкав любовник. Едната му ръка обхвана плътно талията й, а другата я галеше по раменете и врата. — Признай, защото няма да те пусна, докато не ми кажеш, че все още ме желаеш, че все още си луда по мен.
— Не — изстена Люси, — няма да го направя никога!
Тя се изви в ръцете му, но само за да се притисне още по-плътно към масивната издутина в слабините му. Задиша учестено, защото разбра, че скоро ще се предаде, ако не успее да се откопчи. Трябваше да се концентрира единствено върху гнева, но в този момент изпитваше само сласт.
— Леон никога няма да те възбуди така — каза дрезгаво той, докато ръката му се плъзна отзад и я придърпа още по-близо.
Люси изкрещя диво и го заудря, без да гледа, с юмруци по гърдите. Той я хвана за китките и рязко дръпна ръцете й надолу, така че да ги прикове неподвижни между телата им. Тя отвори уста да извика наново, но от гърлото й не излезе нищо. Тогава той я целуна, вкарвайки език в устата й, за да й покаже, че иска да влезе изцяло в нея.
Люси би отхапала езика му, ако Шоз не държеше устата й отворена с ръка, ала когато нейния бяс се уталожи, на негово място дойдоха прежната жега и избуяла страст, които в действителност никога не я бяха напускали през време на тяхната раздяла. Тя докосна езика му със своя, докато ръцете й се сгушиха в диплите на ризата му.
Той я избута срещу стената. Целувките му станаха диви, а ръцете му започнаха да бродят необуздано по тялото й. Люси разбра, че Шоз няма намерение да спира. Само след миг щеше да запретне полите й нагоре и да нахлуе стремително в нея тук на място, до стената на библиотеката, в нощта срещу сватбата й.
Всичко се развиваше прекалено бързо. Тя трябваше да го спре с цената на всичко. Да спре себе си. Усети как той притиска ръка към нейната женственост. Не само беше отдаден, бе полудял от желание. Люси се откопчи на предела на силите си и се срина на пода. В следващия момент беше вече на крака, потърсила убежище зад дивана в стаята.