Вероятно тя никога повече нямаше да се омъжи. Люси въздъхна и се приближи към стенния шкаф. Там висеше окачена сред многобройните й други тоалети сватбената рокля. Люси я докосна плахо. Дрехата беше ушита от най-прозрачна коприна, имаше доста смело деколте и цепка за единия крак, стигаща чак до бедрото. Нямаше никога да я облече. Инстинктивно тя изхлузи презглава памучната си нощница и я захвърли на пода. После надяна сватбената премяна и се приближи до огледалото. Беше красива, повече от красива, почти разголена и много секси. Роклята беше толкова ефирна, че разкриваше всичко, а ниското деколте стигаше почти до зърната на гърдите й. Внезапно й се прииска неистово Шоз да бъде този, за когото да се омъжи на следващия ден. Тя си пожела роклята да е за него, а сватбените камбани да ознаменуват края на тяхната история.
Люси се отдалечи от огледалото. Кога щеше да поумнее? Шоз беше искал само едно нещо от нея, докато тя беше влюбена в него. Трябваше да си набие добре това в главата. Същата вечер беше научила и други факти. Шоз беше лежал в затвора невинен, а животът му беше приел ужасен обрат, който не е заслужавал. Той не беше истински престъпник, а жертва на ревността на една безжалостна жена.
Нещата не се връзваха. Тя го прокле заради това, че не обяви невинността си от самото начало, без дори да си направи труда да обясни истината. От друга страна, знаеше, че той беше свърнал от правия път с готовност. Не можеше да се отрече още един факт: той бе безмилостен и опасен тип, пълна противоположност на замечтания безхарактерен любовник от сънищата на гимназистките. Шоз се оказа най-противоречивата личност, която тя беше срещала.
Защо беше в Ню Йорк и я мразеше толкова? Не му беше направила нищо, за разлика от него.
Люси си наложи да поспи. Беше почти два сутринта, а на следващата утрин трябваше да изпрати бележката на Леон. Поколеба се дали да свали сватбената рокля, след което реши да спи с нея. В края на краищата беше малко вероятно да стане булка от утре нататък. Тя загаси осветлението, като остави да светят единствено лампите до леглото й, разрови пращящите главни в камината, след което реши да не я загася заради допълнителната топлина, която осигуряваше. Люси се покатери на леглото, без да е сигурна, че ще може да заспи. На тоалетката имаше роман, подарък от Никол. Тя тъкмо протягаше ръка към книгата, когато погледът й бе привлечен от балконския портал точно срещу нея. Дръжката на вратата се превъртя, при което Люси подскочи от уплаха и извика.
Шоз застана на прага, покрит целия в сняг. Те впериха поглед един в друг. Реалността отстъпи място на нещо приказно.
Устните му се разтеглиха в подигравателна и опасна усмивка. Очите му започнаха да я изучават от глава до пети, сякаш искаше да провери дали всичко, което някога му принадлежеше по право, си е на място. Люси знаеше, че не би изглеждала много по-различно, ако е гола. Без да помръдне, тя веднага започна да си припомня неговото ухание, вкусът на устните му, начинът, по който се чувстваше, когато той я държеше в прегръдките си.
— Моите благопожелания, принцесо — каза тихо той, а устните му се разтегнаха.
— Не би трябвало да си тук — каза тя и се изправи още повече.
Той се ухили и затвори вратата с крак, без да се извръща. Дългите му пръсти разхлабиха възела на вратовръзката.
— Сигурно си права.
Люси беше толкова развълнувана, че би припаднала, ако нямаше опит с номерата му. Гневът и желанието отново напомниха за себе си. Тя спусна крака от леглото, без да става.
— Ти си луд, Шоз. Братята ми са долу в хола. Ако те спипат, ще те убият.
Той се освободи от вратовръзката и я остави да се изниже между пръстите му на пода.
— Защо не крещиш тогава? — запита той, а ефектът от усмивката му беше унищожителен.
Защо ли наистина? Вместо да извика за помощ, както повеляваше логиката, тя се нахвърли отгоре му.
— Кучи син. Ако знаеш как те мразя! Но не искам да те видя отново зад решетките.
— Права си, че го зная.
Той съблече сакото си и също го пусна на пода.
— Какво правиш? — каза тя и се вкопчи в завивките.
— Навярно се досещаш.
Люси пое дълбоко въздух.
— Спри, и то веднага! В противен случай ще престана да бъда добра, защото не го заслужаваш. Още една стъпка, и ще се разкрещя така, че да ме чуе цялата къща.
Шоз свали копчетата за ръкавели, сякаш думите й не се отнасяха за него.
— Решил съм твърдо да довършим започнатото в библиотеката на Клакстън.
Още малко и ръцете й щяха да разкъсат чаршафите на две при безочливата му забележка.