— Дръж се! — извика той.
Нямаше и намерение да се пуска. Наоколо бе гмеж, но Шоз бе извънредно умел и решителен; придвижваше се, сякаш вдаваше игла, избягваше на сантиметри хората около себе си и ги шибаше безмилостно, за да се отместят. Люси трепереше. Жребецът пръхтеше и потропваше, хората пищяха в забрава. Момичето чу съсък на пламъци и подуши дим. Някой изкрещя от ужас. Последва експлозия и някъде далеч тя съзря, че една сграда се сгромолясва.
След миг бяха вече свободни.
42
Спряха едва когато стигнаха до покрайнините на Хавана. Шоз дръпна юздите на изтощения кон. Люси се измъкна рязко от прегръдката му, направи няколко крачки и се строполи на земята. Ездачът скочи след нея.
— Добре ли си?
Тя вече не трепереше, но дишаше плитко и накъсано. Чуха се няколко експлозии, двамата трепнаха и се обърнаха назад. Бяха застанали на един планински склон, а градът под тях им изглеждаше като куп покриви с оранжеви керемиди. Над центъра на Хавана Люси видя голям димен облак, точно на мястото, от което бяха избягали. Помисли си какво би станало, ако бе останала в пожара на бунта, и потръпна. Сетне извърна взор към Шоз.
Той бе мрачен и намръщен, в очите му святкаха гневни пламъчета, а синята памучна риза бе прилепнала към мускулестото му тяло. Стоеше разкрачен и старите му „Левис“ бяха опънати докрай.
— Какво, по дяволите, правиш тук?
Люси тутакси забрави как се бе срещнала отблизо със смъртта. Шоз бе тук — тя го бе намерила — ала сякаш не се радваше особено да я види. Даже напротив, изглеждаше бесен. Тя бавно стана.
— Попитах те нещо.
Тя вирна брадичка.
— Чуден поздрав.
— Ако ти се искат добри маниери, значи ги търсиш не където трябва.
— Повярвай ми, знам от първа ръка, че си пълна скръб в това отношение.
Той се усмихна.
— Много сме сърдити, а?
— Не бях, докато ти не ме разсърди.
Сега вече той изглеждаше доволен. Какво правеше тя? Не го бе проследила до Куба, за да се карат.
— Шоз, моля те, не искам да споря с теб.
Той не й обърна внимание.
— Какво правиш тук, Люси?
— Трябваше да напусна Ню Йорк.
Очите му се присвиха.
— Не се омъжих за Леон.
Той се втренчи в нея. После внезапно се усмихна, изкикоти се и свирна.
— Заряза го пред олтара?
— Никак не беше смешно.
Сега вече той наистина се смееше.
— О, смешно е, принцесо, и още как!
Люси сви юмруци.
— Нарочно ли се правиш на противен?
— Така и не ми отговори на въпроса. Какво, по дяволите, правиш в Куба?
— Казах ти — не можех да остана в Ню Йорк, не и след този скандал.
Шоз я сграбчи за брадичката. Погледът му прикова нейния.
— Но защо Куба? Богатото ти семейство се е разпростряло по целия свят, а ти избираш точно Куба!
Люси стисна устни. Той се държеше като гадно копеле — тя пък щеше да събере цялата си гордост и нямаше да му каже никога, че той е причината да дойде в Куба!
Шоз се усмихна и я пусна.
— Чакай малко. Аха, това не е просто съвпадение. Знаела си, че съм тук, нали? Дошла си заради мен!
— Арогантно копеле такова! — извика Люси. Зашлеви го през лицето с всичка сила, а от очите й потекоха гневни сълзи. Беше го последвала в Куба, но никога нямаше да си признае, защото той не даваше и пет пари. И никога не го бе интересувало. Просто й се подиграваше.
Той се отдръпна.
— Опа! Това пък за какво беше?
— За почти всичко. — Тя не усещаше, че все още е готова да удря.
Когато замахна отново, той я хвана за китката и я дръпна към себе си.
— Това ли получавам като благодарност, задето ти спасих апетитното задниче?
— За тебе никакви благодарности за нищо!
— Бясна си, защото дойдох в стаята ти онази нощ, нали? И си още по-бясна, защото ти хареса.
— Бясна съм, защото ти си егоистично и себично копеле.
— Не бях само аз, скъпа — нахвърли се той върху нея. — Или може би беснееш, защото вече не съм лудо влюбен? Така ли е?
— Какво съм видяла някога в теб?
Той млъкна. Двамата се спогледаха, Шоз мрачен, Люси — почервеняла от гняв. Най-накрая Шоз промълви:
— Знам ли.
И в този момент сърцето на Люси омекна. Не беше копеле, всичко бе само поза.
— О, Шоз…
— Искам да се махнеш оттук. Не ти ли е останал никакъв здрав разум? Тази страна е пред страшна гражданска война! Няма място за жени, за никакви жени, още по-малко за такива като теб.
— Какво значи това!
— Значи, че трябва да се върнеш в Ню Йорк, в разкошната си къща с прислуга в ливреи. Не стой тук. Не сега.