— С кого?
Преди Люси да отговори, на вратата се почука рязко.
— Госпойце Люси, вие ли сте? Добре ли сте? — Венида.
— Не — извика господарката на дома. — Недей…
Ала Венида отвори вратата и видя огледалото.
— Мили божке! — После видя и Шоз.
За момент тримата останаха като замръзнали. Шоз и Люси стояха един до друг. Люси поддържаше увитата му в розовата кърпа ръка, Венида се бе втренчила и в двамата. По черното й лице веднага се изписа неодобрение.
— Аха — изсумтя тя. — Виждам, че си имате компания и нямате нужда от мен!
Сетне се обърна и си излезе с цялото негодувание на една сто и двадесеткилограмова жена. Вратата остана отворена.
— О, боже! — извика Люси, изтича към вратата и я затвори. Облегна се на нея бездиханна. — Тази любопитна Венида! Дали няма да изпее нещо?
— Слугите обичат да клюкарстват — припомни Шоз безизразно.
Люси простена.
Шоз погледна към огледалото и се намръщи:
— Глупост, пълна глупост. Ще го сменя.
— Забрави огледалото — отсече Люси, вече капнала. Сграбчи го за лакътя и го поведе към коридора. — Сигурна съм, че в кухнята има кислородна вода, или поне сапун.
Венида стоеше в кухнята и пушеше, когато влязоха. Помещението бе безупречно чисто, но когато ги видя, тя остави цигарата, обърна се и започна да трака със съдовете наоколо. Люси погледна предупредително Шоз, сякаш му казваше „Млъквай и сядай“, и се приближи. Той пък седна мълчаливо на кухненската маса, но устните му потрепваха. Венида тракна капака на една от тенджерите.
— Имаме ли кислородна вода?
— В килера — отвърна слугинята и започна да бърше блестящия плот с резки движения.
Люси скоро намери нужното, напълни една купа с вода, седна до Шоз и започна да почиства ръката му. Раните не бяха дълбоки, но в дланта се бяха забили множество стъкълца.
— Чие бе празненството?
Тя не вдигна поглед.
— На генерал-губернатора.
— А, да. И как се сдоби с поканата?
Венида спря да бърше плота.
— Джанис.
Шоз повдигна вежди.
Люси го погледна.
— Помислих си, че би трябвало да се запозная с нея, ако стане нещо непредвидено.
Ледената физиономия на мъжа срещу нея поомекна.
— Добра идея.
Люси едва се сдържа да не се усмихне на комплимента му, ако наистина беше такъв, и започна да бърше раните му с кислородна вода. Венида се разшумя.
Господарката й я измери с поглед.
— Мисля, че кухнята вече е достатъчно чиста, Венида; защо не приключиш за днес?
— Като вас, а? — намуси се тя и излезе, като се поклащаше.
Люси сви юмруци, а Шоз се изсмя.
— Не е смешно — просъска тя. — Голяма е сплетница — каква й беше работата горе, когато ти удари огледалото? Да ме шпионира? Определено се ослушваше и тук, в кухнята.
Шоз отново се изкиска без злоба.
— Сигурно е безопасна. Мисля, че дори ми харесва.
— Да бе! — избухна Люси, протегна ръка рязко и го поля с още кислородна вода.
— Ох!
— Ще ти се всякак да ми усложняваш живота!
— Е, как е новият американски консул? — смени темата той.
Люси замръзна.
— Ти си знаел? Знаел си, че е Леон?
Той кимна.
— Защо не ме предупреди?
— Не знаех, че имаш нужда от предупреждение.
Люси уви ръката му в марля, сложи пластир и рече, вече по-тихо:
— Това не беше справедливо, както каза и по-рано.
— А какво да мисля? — Знаеше точно какво има тя предвид. — Един сутринта и ти нахлуваш с песен на уста, убийствено облечена…
— Въобще не си го мисли — отвърна тя, събра всичко използвано и изхвърли кърпите. Спря се и сграбчи облегалката на стола. Шоз се втренчи в нея.
Сега, когато страшното мина, Люси бе обхваната от болезнено познат копнеж. Чувстваше как сърцето й заби по-бързо, а в тялото й започна да се трупа напрежение.
— Защо си дошъл?
— Много добре знаеш.
Тя едва дишаше.
— Тогава — рече дрезгаво — защо не се оттеглим горе?
Той стана рязко, а столът отхвръкна назад. Люси сведе поглед, сякаш се страхуваше, че очите ще издадат силното й желание. Тръгнаха нагоре безмълвни. Стигнаха до спалнята, Шоз затвори вратата и я заключи. Жената до него не помръдна, изпълнена с възбуда, но и с някаква странна тъга.
Точно това искаше, затова дойде в Куба, да бъде с него, ако ще и само в леглото му. Затова бе дошъл и той, да спи с нея — и нищо повече. Горчива сладост.
— Люси — прошепна той и обви с огромните си ръце голите й рамене.
Тя въздъхна и притисна покорно тяло към неговото. Обви го като лоза.
— Ти си най-красивата жена, която познавам. — Устните му докоснаха шията й.
Чуден трепет премина през цялото й същество, сякаш в отговор по-скоро на думите му, отколкото на докосването. Никога преди не бе получавала от него такъв комплимент. Сълзи премрежиха очите й.