— Преди възстановяването обаче бих искала да наемем архитект — обяви Миранда.
— Архитект! — изръмжа Дерек. — Какво имаш предвид, жено?
— На моята възраст ми се полага известен лукс.
— Ние живеехме в лукс.
— Искам мраморна баня и басейн.
— Съгласен съм.
— И този път каменни подове.
— Добре. Имаш ли предвид някой архитект?
— Чух, че имало някакъв много добър в Остин. — Миранда и Дерек се усмихнаха един на друг.
Шоз погледна Люси и съзря молбата в очите й. Прегърна я през кръста и я притисна до себе си.
— Искаме да останем и да ви помогнем при възстановяването.
— Ще се справиш ли с чука?
— Да, сър.
— Значи си нает. След закуска хващай мъжете и започвайте да разчиствате отломките. Люси, заведи баба си в Остин и наемете онзи архитект. Но не се връщайте без планове!
Люси хвана баба си за ръка.
— Можем да тръгнем за Остин утре сутринта.
— А днес? — попита Миранда.
Люси погледна Шоз, като едва сдържаше смеха си. Той също се усмихваше.
— Ако ще правим сватба през юни, по-добре е да започнем още сега — отбеляза Дерек.
Люси хвана Шоз за ръка.
— Ще отсъствам няколко дни, мили.
— Добре — засмя се той. — Мисля, че работата ще ме уморява прекалено много, за да се проявявам като грижовен годеник.
— Може би ще трябва да направим просторно крило за гости — рече Дерек замислено и погледна към младите. — С няколко детски стаи.
— Или вила за гости! — извика Миранда развълнувана. — Можем да разчистим сечището отзад — гледката ще бъде чудна!
Докато баба й и дядо й крояха все нови и нови планове, Люси дръпна Шоз настрани.
— Наистина ли нямаш нищо против да поостанем и да помогнем?
Вятърът разроши косата й. Шоз я оправи.
— Наистина искам да помогнем, Люси. Освен това нямаме много време заради сватбата през юни.
— Ще почакаш ли?
— До юни? Да, разбира се. След като това те прави толкова щастлива.
Тя докосна лицето му, като внимаваше за марлята на бузата.
— Ти ме правиш щастлива, Шоз. И утре да се оженехме, пак щях да се радвам.
— Искаш да кажеш, че можем да променим датата?
Тя усети закачката и се засмя, а той я прегърна. Устните му докоснаха нежно носа й.
— Триумф и трагедия — промълви той. — Не сме единствените щастливи тук.
Люси последва погледа му и видя възрастната двойка: Дерек сочеше нещо, а Миранда кимаше въодушевена.
— Погледни ги — продължи той меко. — Женени от половин век, партньори и любовници от петдесет години. Само преди часове бяха шокирани, почти съкрушени. А сега се вдигат — заедно — и се наслаждават на новото предизвикателство.
Тя се облегна назад и се взря в красивото му лице — колко чувствителен бе той и каква късметлийка се оказа тя.
— Един ден — каза той дрезгаво, а сивите му очи бяха пълни с чувство, — и ние ще бъдем така.
От очите на Люси бликнаха сълзи.
— Казвала ли съм ти днес колко много те обичам?
Той остана неподвижен.
— Не, Люси. — Той погали високите й скули. — Можеше да загинеш днес. Господи! Но ти знаеш, знаеш…
— Ти рискува живота си за мен — отвърна Люси печално. — Когато си готов да изречеш думите, аз съм насреща, но не трябва да се насилваш сега, Шоз. Аз знам.
Той обгърна раменете й и я притегли към себе си.
— Готов съм за проклетите думи — прошепна той. — Обичам те, Люси.
Тя се усмихна и тихичко заплака.
ЕПИЛОГ
Парадайз, Тексас
Юни, 1899 година
Люси Браг и Шоз Савидж се ожениха на десети юни 1899 година. Церемонията се състоя на открито до една стара бяла люлка. Булката, макар да й беше втори брак, носеше бяло: рокля право от Париж, скандално права, с безкраен шлейф от тюл, приличен на облак. Тя се разплака по време на обреда. Младоженецът, в невероятен черен смокинг, бе напрегнат, искрен и нервен. По време на клетвите вдигна булото на любимата и попи сълзите й с кърпичка. След края на церемонията всички коментираха колко е било вълнуващо.
Имаше близо хиляда гости. Цялото семейство, разбира се: Браг от Ню Йорк, Д’Аршан от Сан Франциско, лорд и лейди Шелтун от Драгмор и всичките им деца и внуци. Бащата на булката, милионерът-индустриалец Рейд Браг, я даде с широка усмивка. Въпреки че не беше много според традицията, той вдигна първия тост за младоженеца, извинение за миналите съмнения и приветствие за добре дошъл в семейството. Младоженецът се изчерви, а булката отново се разплака.
Седемгодишният син на младоженеца, Роберто, му беше шафер и едва прикриваше неистовото си вълнение. Майката на булката, известната лидерка на движението за прогресивни реформи Грейс Браг също вдигна нетрадиционна наздравица по време на приема и посочи новия си зет като истински герой. После прекара по-голямата част от вечерта на дансинга и се забавляваше с невероятно въодушевление.