Люси плачеше без задръжки, защото нервите й бяха напълно съсипани. Дядо й не можеше да бъде заблуден така лесно както татко й Рейд. Това я накара да се разридае още по-силно от самосъжаление. Щеше да се наложи да се изправи лице в лице срещу него и проницателните му въпроси рано или късно, и ако научеше истината…
Миранда го изгледа сърдито и притегли Люси в прегръдките си.
— Няма нищо, скъпа, топла баня и топла храна е всичко, от което се нуждаеш. Джоана, влизай, влизай, и ни извини за обноските.
Джоана, която дотогава висеше пред отворената врата, се възползва от поканата.
— Здравейте, госпожо Браг. Господин Браг!
— Наричай ме Дерек, Били — избоботи той, — ела с мен, имам да ти кажа една приказка.
— Да, господине — едва не изкозирува Били и последва мъжа с лъвска външност и поведение в неговия кабинет, чиято врага се затръшна със сила след тях.
Миранда заведе момичетата горе и ги нагласи в съседни стаи.
— Ще накарам Били да ти донесе нещата — каза тя и чевръсто оправи белите дантелени чаршафи на леглото. Стаята беше известна с розовите и бели тапети на тънки линии, тапицираните с релефна виненочервена дамаска мебели, изящно изработените английски столове и маси, тухлена камина, покрит с борова дървесина под и дебел многоцветен ориенталски килим, в който преобладаваше червеното. Леглото беше цялото в дантели и финтифлюшки. Миранда тупна възглавниците, отиде в просторната баня, покрита също с борово дърво, и започна да пълни ваната.
Люси си помисли за чантите с багаж и всичките си най-хубави дрехи, повечето от които накупени специално за тази ваканция. Несъмнено вече бяха окрадени.
— Нямаме никакъв багаж — каза тя и изтри очите си. — Трябваше да оставим всичко в колата.
Не искаше да си спомня за приключението им и за Шоз, но за нещастие не успя.
— Следователно ще трябва да си накупите нов гардероб — каза бодро Миранда.
Люси почти се съвзе. Обикновено обожаваше да пазарува. Но усмивката й този път бе уморена.
— Съжалявам за сълзите и за кашата, която забъркахме.
— Знам — каза Миранда и я потупа по рамото. — Най-напред банята, после храна и почивка, и чак тогава ще поговорим.
Люси изчисли, че разполага само с няколко часа, за да направи разказа си правдоподобен. Тя се усмихна на баба си, обърна се и се погледна в огледалото.
— Мили боже!
— Люси! — смъмри я Миранда, която беше ревностна католичка, и не обичаше името божие да се споменава напразно. — Бързо в банята!
Когато видя отражението си в огледалото, й се прииска да умре. Никога не беше изглеждала така, през целия си живот. Единствената й мисъл беше как е било възможно някой да я пожелае. Приличаше на мърлява перачка, с посивели от прахоляка и осеяни с лекета дрехи. Косата й беше даже още по-мръсна, сплъстено мише гнездо, смешно и нелепо, коронясало главата й. Най-лошото бе, че красивото й лице лъщеше от пот и беше изцапано с мръсотия. Не беше красавица, а истинска повлекана.
Тя изстена отново и се свлече в един плюшен стол. Не беше справедливо. Не беше честно, че след всичките изпитания, през които й бе съдено да премине, трябваше да изтърпи това последно унижение. Скитникът я видя в такъв вид и тя трябваше да е благодарна, че не засегна въпроса с обичайната за него злоба. Слава богу, че нямаше да й се наложи да го види отново.
8
Шоз нае най-добрия апартамент в хотел „Парадайз“. Поръча вечеря от пет блюда и бутилка френски коняк, потопи се в димящата вода на ваната, обмисли варианта с проститутка, но се отказа и се напи. Остана в леглото до късно на следната утрин.
Заради коняка спа непробудно, за разлика от предишните две нощи, когато се въртя непрекъснато заради несподелената си страст към принцеса Браг. Не беше свикнал да бъде така обсебван от някаква си фуста. Но тази имаше тяло на грешница и той си помисли, че сигурно би била красавица, ако се приведеше в ред. Той бе притежавал множество прекрасни жени, най-красивите в света, и това не беше най-важното за него. Винаги беше предпочитал да прави любов в тъмното.
Освен това нейният тип не му се нравеше ни най-малко. Познаваше детайлно този сорт нежни създания. Изгаряха от нетърпение да се шмугнат в леглото с него, но когато се разминаваха по улицата, дамите се правеха, че дори не го познават. Сексуално се прехласваха по него и той подозираше, че го правят по-скоро защото подобен мъж с три четвърти апахска кръв във вените беше табу в тяхното общество, отколкото затова, че беше привлекателен и надарен в леглото. Почти всички бяха женени и не даваха и пукната пара за брачния си обет. Беше се наситил на тези жени още преди седем години.