Люси трябваше да даде своя принос за революцията, реши, изпълнен с неприязън, той. После промени решението си. Такава мисъл беше твърде благородна за него, а още по-малко за нея. Тя щеше да плати за нещо много по-добро, подарък за Кармен, нещо френско, черно и порочно. Хрумването му достави огромно удоволствие.
Той обаче не можеше да го направи, не беше способен да задържи парите, още по-малко да ги профука по Кармен. Щеше да върне чека при първия удобен случай. Той надяна новата риза от мек син памук, която си беше купил предишния ден, и не след дълго се носеше надолу по стълбите. Чиновникът му извика, преди да успее да вземе последните стъпала.
— Господин Купър — каза той, — току-що получихме вашата телеграма. — Шоз нетърпеливо пристъпи напред. Изражението му помръкна, докато преглеждаше набързо очаквания отговор. Купувачът му беше задържан в Куба, а нов нямаше да се появи няколко седмици. Шоз смачка телеграмата. Не можеше да остави пушките, дори там, където бяха заровени толкова дълго време, федералните агенти се опитваха в последните шест месеца да осуетят операцията и Шоз беше добре запознат с това. До този момент успяваше да им се изплъзне, но не можеше да разчита следите му да бъдат напълно чисти. Имаше непосредствени впечатления от последната пратка за кубинските бунтовници от Корпус Кристи. Федералните агенти обградиха кораба и се опитаха да попречат на товара да напусне страната. За щастие дойдоха доста след товаренето на парахода. Последва истинска престрелка. Шоз имаше един убит и трима ранени. Пораженията на страните бяха равни, което не беше никак добре за криминалното му досие, набъбнало още повече след случая. Едно беше да те окошарят несправедливо заради фиктивна кражба и да офейкаш успешно, а съвсем друго — да влезеш в схватка с правителствени агенти. По-лошо от това не можеше да бъде, поне до настоящия момент. Налагаше му се да остане близо до пушките, за да ги проверява периодично. Не можеше да си позволи да му ги откраднат или да ги открият федералните. Следователно трябваше да се навърта наоколо.
Понякога, както в този момент, имаше мъчителното чувство, че копае все по-дълбоко и по-дълбоко гроб, чийто надгробен камък носи неговото име.
Но той беше находчив, упорит и се намираше близо до границата. Съдбата не се беше показала благосклонна към него, но той притежаваше картата, с която да спечели играта.
Следователно можеше да се размотава из Парадайз, изчаквайки подходящия момент, за да изиграе главния си коз.
Припомни си на драго сърце колко жадна се показа колежанката Люси Браг, когато трябваше да погали твърдата подутина на неговите джинси. Споменът го възпламени. Наистина не би имал нищо против да се навърта наоколо. Удоволствието от оставането му се подсилваше от това, че тя се опита да го прогони с пари.
Нуждаеше се от прикритие. Не би могъл да остане в хотела цял месец. Въпросът изискваше сериозно обмисляне.
Въпреки застоя в бизнеса настроението му беше изненадващо добро, по-приповдигнато от много време насам. Той напусна хотела и се потопи в убийствената жега навън. Беше изпълнен едновременно с очакването на ловец и жертва. По гърба му лазеха хиляди мравки, сякаш инстинктът му за самосъхранение му говореше, че ако остане, ще се забърка в неприятности.
Приписа нервността си на федералните агенти и оставането му на едно място твърде дълго. Инстинктите му нямаха нищо общо с момичето с вид на Тицианов модел. Как би могла да бъде опасна за него? Достатъчно бе да остане нащрек и да внимава с всички новопристигнали. Той бутна вратата на закусвалнята на Джо. Сутринта преваляваше и заведението беше почти празно. Само двама облечени с фланели дървосекачи на една маса и други двама каруцари пред тезгяха на бара. Изглеждаха така, сякаш са гуляли цяла нощ. Ниският и слабичък Джо и неговият племенник малкият Джо прислужваха на клиентите. Всички присъстващи го изучиха добре, когато зае едното от местата на бара. Причината не беше в това, че е непознат на тукашните хора. Беше навикнал с всичко. Външният му вид не будеше съмнение, че е повече от наполовина индианец, така че не го притесняваха любопитните и подозрителни погледи, които го бяха преследвали през целия му живот, без да го направят мнителен.
Той пренебрегна хората наоколо и си поръча пържола с яйца и кафе. Сетивата му си останаха нащрек. За нещастие единият от каруцарите се опита да се заяде с него. Понякога му се случваше, друг път — не, но Шоз се беше научил кога да бъде готов за бой.