— Мислех, че са заключили всички цветнокожи тъдява в резервата Тулароса — каза на всеослушание червенокосият мъжага. — Не съм ли прав, Джейк?
— Ъ-хъ — съгласи се другарят му. Той беше дори още по-едър от червенокосия. — Може да е избягал.
Шоз остави чашата с уискито на бара и се втренчи в него. Знаеше, че може да убие и двамата, ако поиска. Но убийството не беше включено в плановете му. Не му се щеше да привлича вниманието към себе си, затова каза кротко:
— Обвинявате ли ме в нещо, момчета?
Една дружина каубои с подрънкващи шпори беше влязла в заведението. Погледът на Шоз се плъзна бегло по тях, спря се за кратко върху стария белокос мъж, който ги предвождаше, след което се върна към опонентите му.
— Може да си прав. Навярно трябва да го закараме във форт Блис, за да видим дали не дават награда за него — каза червенокосият.
По дяволите, прокле лошия си късмет Шоз. Трябваше да бъде много внимателен и да успокои червенокосия със смирени отговори — с други думи, да преглътне обидите и разведри ситуацията.
— Що не се опитате? — каза вместо това с презрение той.
— Каниш ли ни? — запита Ред.
— Да, на кафе — с тези думи Шоз плисна чашата си върху широките гърди на здравеняка.
В заведението се възцари гробна тишина. Шоз вече предприемаше маневра. Боят с тях беше неизбежен. Той предпочиташе да възприеме нападателна тактика. Преди още червенокосият да се съвземе от изненадата, Шоз му стовари един мощен десен прав в стомаха. Останал без въздух, каруцарят само трепна. Нямаше да бъде толкова лесно, колкото Шоз си го представяше. Той повтори упражнението, този път в лицето. Червенокосият отстъпи назад, след което хвана Шоз за ръката в момента, когато той се гласеше да нанесе нов удар. Беше много силен. Не след дълго мъжете се счепкаха и се затъркаляха вплетени в кълбо на земята. Шоз усети страхотен удар в окото и разбра, че ще получи в най-добрия случай огромен оток, ако не беше вече ослепял.
Той заби коляно в слабините на съперника. Червенокосият се сгъна, при което Шоз се оказа върху него. Нацели го безмилостно с юмрук в главата. Добре премерен ботуш изотзад го вдигна от пода и го запрати напред с главата през люлеещата се врата на бара навън.
Беше на четири крака и се изправи тъкмо навреме, за да посрещне налитащия върху него Джейк. Те полетяха назад сред прахоляка на авеню Браг. От всички магазини наоколо започна да се събира тълпа. Някой спокойно предложи да повикат шерифа, при което друг му отвърна:
— Дадено, Дерек.
С малко късмет и много ловкост Шоз се оказа отгоре и започна да млати Джейк. Скоро каруцарят се отпусна, неспособен на съпротива. В същия момент рижият сграбчи с рев Шоз откъм гърба в мечешка прегръдка и се опита да строши ребрата му. Шоз използва ръцете си, за да се освободи, като се въртеше и едновременно удряше, без да гледа. Едва можеше да вижда от потеклата по лицето му кръв. Улучи брадата на мъжа, но съприкосновението само го отпрати назад, миг по-късно Шоз получи удар в слънчевия сплит, който му изкара въздуха и го запрати в отсрещната половина на улицата.
Джейк се включи в мелето. Един ъперкът улучи Шоз в брадата и накара зъбите му да издрънчат. От удара му се привидяха звезди. Каруцарят го сграбчи за ризата и го изправи с готов за удар юмрук. Шоз блокира набега и ритна Джейк с всичка сила в капачката на коляното.
С трудно уловимо за простото око движение Шоз беше извадил ножа от ботуша си. Целият запъхтян, рижият отстъпи назад. Шоз започна да го дебне с мрачна решителност. Точно тогава Джейк му стовари решителен удар в тила и светът на Шоз потъна в мрак.
Първото нещо, което почувства, беше болка. Окото и челюстта му непоносимо пулсираха, а главата му отзад сякаш беше разтрошена. Дочу гласове. Множество гласове, които идваха някъде отдалеч и изглеждаха нереални. Болката се разля навсякъде.
Гласовете станаха по-силни и звучаха така, сякаш бяха от този свят. Той усети твърдата земя под себе си и немилостивото слънце, което печеше право в него. Усети лепкава влажност по лицето си и когато прекара език по устните си, почувства вкуса на кръв.
— Той започна първи, Дерек — казваше някой. — Видях как започна всичко.
— Ъ-хъ, индианецът пръв нападна. Той е луд, може да е и бесен.
— Спокойно — разнесе се авторитетен глас. — Били Джошул, сложете го в каруцата.
Шоз се помъчи да дойде в съзнание, когато почувства как някой внимателно го повдига. Изпита паника и се опита да протестира. Беше безпомощен и знаеше какво може да очаква от правосъдието. Отчаяно се опита да се върне на своята собствена планета и се пребори да отвори здравото си око.