— Готово, можеш да дишаш — каза Джоунс.
— Не съм спирал — каза Шоз.
Беше си явна лъжа, защото се потеше като прасе от болка.
— Доскоро, докторе — поздрави старият човек, преди да си тръгне.
— Доскоро, Дерек — извика Джоунс в посока на външната врата. — Предай най-сърдечните ми поздрави на Миранда.
— Кой беше този? — запита остро Шоз.
— Дерек Браг, кой друг.
— Кой друг — измърмори Шоз. Той се стегна изведнъж, защото една мисъл го прониза като светкавица. Беше намерил решение на своята дилема.
Нуждаеше се от прикритие, за да остане в града. Дерек Браг го беше изненадал, като му доказа, че е справедлив човек без очевидни предразсъдъци.
В края на краищата беше изпратил двамата каруцари да си обират крушите, когато Шоз се опасяваше, че ще го бутнат в затвора. Не можеше да се размотава в Парадайз, без да върши нещо ако не се броеше охраняването на пушките.
Но би могъл да остане в случай, че се хване на работа при Дерек Браг.
11
Доктор Джоунс инструктира Шоз да остане на легло за няколко дена. Болният му се усмихна независимо от болката в главата, окото и челюстта.
— Ако ми намериш подходящата жена, докторе, бих останал в леглото и седмица.
— Искам да почиваш — не оцени шегата Джоунс. — Получил си сериозен удар в главата с дръжката на пистолета на Джейк, младежо.
Шоз реши, че един ден в леглото няма да му навреди, дори и без жена до него. На следващата сутрин се почувства отлично, ако не се смяташе лекото главоболие, което ту се усилваше, ту затихваше. Лявото му око беше напълно затворено, като преобладаващият черен цвят беше само тук-там разнообразен със синьо. Отокът беше огромен. Челюстта му беше болезнено подута и изпъстрена с пурпурно-виолетови петна, но поне не беше загубил нито един зъб.
Той изтъргува двата катъра срещу един скопен кон, който не беше кой знае какво, но можеше да се окаже смел и издръжлив, ако арабското потекло, което Шоз беше съзрял в чертите на главата, се окажеше истинско.
Стигна ранчо „Дерек & Миранда“ около обяд. Когато попита за Дерек Браг, беше упътен към централната сграда, издигаща се малко по-високо от останалите постройки по сенчестия хълм.
Шоз огледа наоколо. Всяка сграда беше варосана и поддържана така, че изглеждаше свежа, чиста и нова. Живата стока на Браг беше отлична, особено състезателните чистокръвни коне, предназначени за продан на изток. Единствената слабост на новодошлия бяха конете. Самата къща изглеждаше уютна и гостоприемна, независимо от размера си, с цветя навсякъде и надничащи от всеки прозорец пердета. Стомахът му се сви. Въпреки че ранчо „Дерек & Миранда“ беше много по-обширно и модерно, то му напомни за бащиното в Южна Калифорния, където беше неговият дом. От много време не го бе посещавал. Твърде дълго време, но вината си беше негова, защото непрекъснато отлагаше. Не защото семейството не му липсваше, а защото не искаше родителите му да научат истината за неговия живот и за него самия и да се разочароват. По-добре да си мислят, че е някъде другаде и се чувства добре.
Слезе от коня, подпря се за момент върху животното и се запита къде ли можеше да бъде тя. Мисълта го подразни най-вече защото не можеше да се преструва на безразличен дори пред себе си. Точно в него миг сърцето му се сви, стомахът го заболя, почувства се слаб и кекав като жена. Не искаше тя да го види в такова състояние.
Изкачи стъпалото на централния вход и похлопа с бронзовата дръжка по вратата. На прага застана самия Дерек Браг. Изненадата му беше кратка.
— Имам чувството, че търсиш мен — каза той с лека усмивка.
— Да — каза Шоз. — Казвам се Шоз Купър и търся работа.
Дерек повдигна вежди, след което махна на посетителя да влезе.
— Да поговорим в кабинета ми.
Шоз го последва във величествено антре с високи тавани и виещо се дъбово стълбище. Подът беше от бор, излъскан като огледало. Стените бяха бели и лъхаха на свежест. Той зърна отражението си в голямо и богато украсено сребърно огледало.
— Сядай — подкани го дерек, след като затвори двойната врата.
Гостът се настани, като се опитваше да прикрие обхваналото го успокоение.
— Нещо за пиене?
Върху огромното махагоново бюро имаше димяща кана с кафе.
— Да ви се намира нещо по-силно от кафе?
Дерек наля уиски и за двамата.
— Докторът ли ти предписа езда в жегата?
— Всичко е наред — отвърна Шоз. — Струва ми се, че вашето ранчо по всяко време може да поеме още един човек.
— Разбираш ли от добитък? Коне?
— Да.
— Не ми приличаш на някой, комуто се налага да върши такава работа.