В дома на родителите й в Ню Йорк имаше главен готвач и много помощници, които биха останали потресени, ако само прекрачеше територията им. Тук баба й обичаше да готви, независимо че разполагаше с огромна прислуга. Люси не беше стъпвала в кухнята на ранчото, откакто беше на тринайсет. Едно време печаха заедно курабии и сладкиши. Майка й не готвеше, твърде заета с политика и обществени ангажименти, но тогава се присъединяваше към тях, за да оформят едно весело трио. Тези дни бяха безвъзвратно отминали, но на нея й се искаше в него миг да ги възкреси наново.
Отмина с безразличие изненадата на баба си и предложи помощта си. Да носи разни неща от хладилната кутия и да забърква продукти в готварските паници й осигуряваше нужното занимание. Само и само да бъде ангажирана.
Автомобилът беше на поправка в града и щеше да бъде готов по-късно същия ден. Тя очакваше с нетърпение този миг, защото щяха да карат заедно с Джоана около ранчото или даже до града. След като свърши в кухнята, все още с чувство на безпокойство и неудовлетворение, тя се наконти в нещо бяло и носещо хлад и слезе долу. Когато Дерек я покани да му прави компания при инспекцията на кобилите за разплод в конюшнята, където се жребеха, Люси се съгласи.
Но в този момент тя беше замръзнала на едно място и не вярваше на очите си. Не може да бъде, това беше той.
Шоз й кимна учтиво.
Тя ахна, когато видя лицето му. Какво се бе случило? Приличаше на пострадал жестоко професионален боксьор.
Осъзна, че го вгледа втренчено, но той също не откъсваше поглед от нея. Отмести бързо поглед встрани, докато дядо й го питаше как се чувства. В съзнанието й се запечата ужасяващата окраска на окото и челюстта му. Тези видения се надпрепускваха с едни други — лъщящ от пот прекрасно скулптиран торс и надвесени над лопатата, стегнати в избелели джинси бедра — нежелани картини, които тя направи усилие да прогони от мислите си. Какво правеше той тук?
— Сигурен ли си, че си добре, Шоз? — питаше Дерек.
— Напълно.
— Защо не починеш?
— Почти привършвам — отговори Шоз и вдигна лопатата. За малко да загуби равновесие, но бързо се окопити.
— Почини — настоя Дерек. — Върви и си полегни в бараката. Ако развиеш пневмония, няма да си полезен никому.
— Да, сър — усмихна се саркастично Шоз.
Погледът на едно студено, сиво око срещна Люси. Тя сепнато се обърна към дядо си. Мислите в главата й изпреварваха думите. Не би трябвало да е тук, не трябваше да е в близост до Парадайз. Беше казал, че си заминава.
— Какво му се с случило?
Шоз бавно сваляше ризата от оградата, за да се облече. Люси го изпроводи с поглед, когато си тръгна.
— Дядо?
— Влязъл в ръкопашен бой с две яки чутури вчера. Единият го цапардосал с дръжката на пистолета си отзад по главата.
— Добре ли е?
— Не мисля — каза Дерек, — има твърде болнав вид според мен. Ще изпратя Миранда да види какво му е. Хайде, скъпа.
Люси последва дядо си в прохладния, покрит с каменен под хамбар. Не би трябвало да се тревожи заради Шоз; здравето му не й влизаше в работата. Онова, което я засягаше, беше защо все още не си е заминал и какво правеше тук на ранчото. Прииска й се да узнае какво ще работи, но не се осмели да попита, щом беше на крака и копаеше, значи нищо му нямаше. Още повече, че не можеше да се сбърка посланието в погледа на здравото му око.
— Нали е красавица, Люси? — запита Дерек по адрес на сивата англо-арабска кобила. — Бременна е от Гръм. — В гласа му имаше неприкрита гордост. Гръм беше неговият най-стар, ценен и доказан жребец.
— Да — съгласи се автоматично Люси. — Дядо, кой е този?
— Кой?
— Този каубой.
— Просто нов работник.
— Кога го нае?
— Днес.
— Защо?
— Защото каза, че му трябва работа. Харесва ми. Знаеш, че ранчо „Дерек & Миранда“ е главният източник за намиране на работа в околността. Защо толкова те интересува, Люси?
— Просто така. — Тя се изчерви. — Изглежда толкова подъл, сякаш е крадец. — Тя потрепери театрално. — Дори по-лошо.
Трудно беше за вярване, че изведнъж някой е успял да спусне плътна завеса пред очите на дядо й.
— Не е крадец — разсмя се Дерек. — Аз съм добър познавач на човешкия характер и мога да ти кажа следното: той е само буйна глава и горделивец. Не се тревожи.
Люси свъси вежди. Положението ставаше нетърпимо. Плати му да напусне града, а вместо това той се захвана да работи в дома на баба й и дядо й. Трябваше да бъде уволнен, и то незабавно.