— Здравейте.
Той кимна.
— Шоз е мой стар приятел, скъпа. — В гласа на Мериан се забеляза затаено раздразнение, когато представяше Шоз на дъщеря си Дарлийн.
— От Ню Йорк ли, мамо? — В тона на момичето се прокрадна лек укор. — От Ню Йорк ли сте, Шоз?
— Не.
— И аз така си помислих.
Тя отново се усмихна приятно. Смехът й беше възпитан. Той знаеше, че би била лесна плячка, отегчителна при това, но когато усети знойния полъх от гнева на Мериан, я покани на танц. Когато Дарлийн се съгласи с тих и кокетлив смях, без да откъсва големите си сини очи от лицето му, Шоз чу ясно съскането на майката.
— Толкова е горещо — заяви Люси, без да престава да си вее.
— Мога ли да ви донеса нещо, госпожице Люси? — запита Били.
— Бих искала чаша от онзи лош червен пунш, дето е подсилен с алкохол — примижа тя в лицето му.
— Аз ще го донеса — намеси се бързо Леон, но тонът му беше загрижен.
Когато той се отдалечи с горделива походка, Били го проследи с кръвнишки поглед.
— Какво ще кажете за парче торта?
— Пунш и торта — защо не? — съгласи се весело Люси.
Когато и Били се впусна да изпълнява поръчката й, тя се обърна към Джоана.
— Коя, по дяволите, е тази?
Джоана, твърде безлична в розовата си рокля в сравнение с пламтящото червено на Люси, проследи погледа на приятелката си.
— Срещала си се с Дарлийн. Не си ли спомняш?
— Не — кисело й отвърна Люси, въпреки че вече беше разпознала сестрата на Леон. Тя наблюдаваше с неприкрита ярост, смръщила в убийствен израз вежди, как Шоз и Дарлийн си проправяха път през тълпата, склонили глава един към друг.
— Тенът на тази кльощава блондинка е като на клисаво тесто — обяви Люси.
— Мисля, че е красива — каза Джоана.
— Има фигура на дванайсетгодишна — ядно й отвърна Люси.
— Защото ревнуваш.
Преди да успее да протестира, Никол се появи изневиделица и обгърна талията й с ръка. Изглеждаше много греховно в жълта мексиканска блуза, която оставяше раменете й изцяло открити, и широки пурпурни и златисти копринени фусти. На ушите си носеше огромни златни халки, които докосваха голите й рамена. Люси сметна, че външният й вид е твърде екзотичен — като на циганка.
— Кого ревнува Люси?
— Няма такова нещо — заяви Люси.
— Не изглеждаш много щастлива на рождения ден на дядо — обвини я Никол. — А празненството е страхотно! Кой има фигура на дванайсетгодишна?
Люси се намръщи, но погледът й отново откри Шоз и Дарлийн сред танцуващите. Никол проследи извивката на главата й.
— Дарлийн Клакстън — подсказа й Джоана.
— Не се тревожи — каза Никол. — Сладка е, но пред теб е едно нищо. А мъжът с нея?
Нямаше съмнение за кого питаше Никол, при което Люси остана потресена от порива на ревност, който изпита.
— Не е за тебе, Никол.
Братовчедка й я погледна засегнато.
— Смяташ, че не е мой тип? Напомня ми за татко и чичо Брет. — Тя потрепери театрално. — Не съм толкова глупава и нямам намерение да се забърквам с властен мъж. Всъщност нямам намерение да се женя изобщо.
Думите на Никол бяха нещо много повече от разиграване на спектакъл. Тя не само беше вироглава и дива, но и се бе провалила печално през първите няколко сезона на баловете в Лондон — дори преди избухването на последвалия скандал. Беше изпаднала в малко неудобно положение, след като нейната по-малка сестра, Реджина, вече беше получила няколко предложения, а Никол даже не беше осъществила дебюта си в обществото.
— И така — запита лукаво тя, — кой е мъжът?
— Паплач, наета на работа от дядо неотдавна — отговори раздразнено Люси. Не й се искаше да обсъжда Шоз с братовчедка си, защото Никол скоро щеше да се досети за всичко.
— Наистина ли? — подразни я Никол. — Много е хубав по един суров начин.
Пристигането на Леон спаси Люси от неудобството да отговаря.
— Благодаря ти, Леон — усмихна се широко тя, пое пунша и пресуши чашата до половина.
— По-полека, Люси — предупреди я той с неодобрение в гласа.
— Защо? — запита Люси. — Нали знаеш, че условностите ме отегчават.
Тя довърши чашата си, проследявайки Шоз и Дарлийн с очи. Бяха се доближили още повече един към друг, което й се стори върховна проява на лош вкус.
Леон взе чашата от ръката й.
— Какво ще кажеш за още един танц — запита с нисък глас той, — преди да си се подредила съвсем?
— Твърде ми е горещо — установи Люси. — Нали нямаш нищо против Никол да ме замести?
Сега, когато Шоз не я наблюдаваше повече, желанието й за танци се беше изпарило. Преди тя танцуваше за него, което я въодушевяваше.