Гърдите й се повдигаха от вълнение.
— Крием се — постара се да звучи саркастично тя — или чакаме някого?
Той запрати цигарата на земята и я стри с крак.
— Чаках някого и какво от това?
— Така си и знаех. Коя любовница чакаше, Шоз? Дарлийн? Някой друг? Кого?
— Теб.
Тя рязко отстъпи назад, мигайки смаяно.
— Чудех се още колко време ще мине, докато дойдеш да ме потърсиш.
— Аз не съм една от твоите любовници.
— Не си ли? — Той оголи зъби в усмивка. — Да не би паметта да ми погажда мръсни номера? Защото си спомням една нощ, не беше много отдавна…
— Недей да го споменаваш отново! — извика гневно тя. — Що се отнася до мен, нищо не се е случило!
— Хубав начин да гледаш на нещата, както ти отърва, принцесо. Ела тук. Забавите ме отегчават.
— Не изглеждаше толкова отегчен преди един час.
— Ревнуваш ли? — ухили се той.
— Никога.
— Ела. Искам да те направя моя любовница.
Ръката му се протегна да я сграбчи. Люси се вцепени, когато той чевръсто я придърпа към себе си. Тя се блъсна непохватно в неговото твърдо и жарко тяло. Без никакво убеждаване притисна длани в напоената му с пот риза, но вместо да го отблъсне, застина неподвижно.
— Добре дошла, принцесо — промърмори той и плъзна ръце надолу по гърба й. — Стига игрички. — Той обхвана лицето и в ръце.
Чувството, породено от допира на топлите и груби длани върху лицето й, беше прекрасно, прекрасен бе и странно оживеният поглед в очите му.
— Аз също не искам да играя игрички — изрече тихо Люси.
Думите й размекнаха изражението на лицето му още повече.
— Тогава ми кажи — подхвана той, — кажи ми, че за тебе последните няколко седмици са били толкова непоносими, колкото и за мен, Люси!
— За мен също бяха мъчителни — каза на пресекулки тя. — Шоз, какво става с нас?
— Не знам и не ме интересува.
Люси не беше подготвена за яростната му атака. Той я целуна силно, свирепо, като човек, таил дълго страстта си. Вкопчена в ризата му, тя отвърна на целувките му също толкова диво.
В мъчителната жега на нощта всичко беше позволено.
Мериан се поспря и присви очи в тъмното. Беше видяла Шоз да отива по този път към хамбарите, но мястото пред нея изглеждаше пусто. Тя хвърли поглед през рамо, за да види как последните танцьори се бяха впуснали в луд степ. Повдигна полите на роклята си и забърза нататък.
Нямаше намерение да спира търсенето, докато не го откриеше. Беше обсебена от предопределението, че където е той, там ще бъде и тя. Знаеше го.
Сама щеше да си проправи път към него. Страхуваше се, да, но страхът само усилваше нейната похот.
Когато най-сетне я обладаеше принудително, щеше да бъде толкова груб и толкова силен. Мериан не можеше да чака, трябваше да го открие и то веднага.
Тя спря до ъгъла на един хамбар, когато видя любовниците пред себе си, обърнати с гръб към нея и счепкани в знойна прегръдка. Подозренията й се оправдаха, а самата мисъл, че той би могъл да бъде с друга жена — може би с дъщеря й — вля нов бяс в пулсиращите й вени. Тя бързешком се шмугна зад няколко складирани бали със слама. Не беше необходимо да се крие, защото те бяха твърде заети със себе си, за да забележат каквото и да е.
Облаците се разпиляха, проправяйки път на лунната светлина, Мериан притаи дъх. Това беше той, а жената с него беше Люси Браг. Мисълта за убийство прекоси съзнанието й.
Искаше й се да убие и двамата.
Леон Клакстън търсеше безуспешно Люси и беше ядосан. Ядосан и разстроен. Тексас не беше предпочитаното му място за ваканция, а последната седмица трудно би могла да се нарече поносима. Люси настояваше да държи Джоана непрекъснато до себе си, като го лиши от всяка възможност да остане насаме с нея. Привидно си остана същата, но Леон усещаше, че е напрегната и нервна. Защо? Какво криеше? Защо изведнъж започна да се прави на строго морална и да отбягва целувките му?
Това не му се нравеше. Така беше винаги, когато нещата не следваха желания от него ход.
Онзи каубой Шоз също не му харесваше. Беше имал куража да покаже неуважение към него, Леон. Почувства го без оня да му каже и дума. Леон беше наясно и за интереса на Шоз към Люси, защото можеше добре да разбира мъжете от своя калибър. Леон виждаше в него съперник, въпреки абсурдността на предположението, че Шоз би могъл да му съперничи за каквото и да било, най-вече за Люси. Когато обаче индианецът се навърташе наоколо, Леон ясно усещаше присъствието му и знаеше, че другият чувства същото.
И Люси разбираше, когато Шоз беше наблизо. Това не тревожеше Леон, но го ядосваше и дразнеше. Особено тази вечер. Тя флиртуваше наляво и надясно, което не му се понрави. Леон се нуждаеше от време, за да преосмисли техните отношения. Когато тя напусна забавата, той съзря в това своя шанс и я проследи.