Всичката кръв се беше отекла от лицето на Люси. Никол не я изпускаше от очи.
— Възможно ли е да умре? — запита Джоана.
— Млък — скастри я Грейс. — Разбира се, че няма да умре.
Тя отново погледна дъщеря си.
Може да умре, помисли си злочестата Люси. Знаеше, че не трябва да го взема навътре, но не успяваше. Гадеше й се още повече, защото знаеше нещо, което изглежда никой друг не беше забелязал и което тя трябваше да съобщи на шерифа, а не го стори. Той бе един от крадците.
Изхвърча от конюшнята веднага след останалите. Никой не може да оседлае толкова бързо кон. Животното е било готово и го е чакало, тъй като той е бил готов в очакване на съучастниците си, когато го откри пред помещението. Той бе един от крадците и навярно дори убиецът на бедния стар коняр.
Люси се стегна. Трябваше скоро да каже на дядо си и на баща си. Но защо не можеше?
Дерек влетя в кухнята, съпровождан от Ник и Рейд.
Изглеждаше угрижен. Брет и Сторм скоро се присъединиха към групата, сподирени от шерифа с хищническо изражение на ястреб и двамата му заместници, Чад, синовете на Брет Стивън и Линкълн и нейните двама най-възрастни братя Брайън и Грег.
Сандърс взе думата.
— Отначало мислех, че червеникавият дорест кон, който открихме в предния двор на конюшнята напълно оседлани и без ездач, е на някои от крадците. Човекът е бил прострелян, след което конят с долетял дотук.
— Същото си помислих и аз — кратко отбеляза Дерек.
— Но не открихме никакво тяло.
— Биха могли да вземат третия конекрадец със себе си — отбеляза Ник.
— Възможно е — продължи Сандърс — Но нали все пак открихме един ранен.
— Със женски пистолет — намеси се Рейд, — което съвсем обърква нещата.
— Но може да няма никаква връзка с кражбата — обади се Брет. — Възможно е работата около пистолета да е нещо отделно.
— Не ми се вярва, но е възможно — каза Сандърс.
— Информацията ти трябва да бъде проверена — каза Дерек и се запъти към вратата, зад която беше раненият. Когато всички го съпроводиха, Рейд препречи пътя на синовете си и не им позволи да последват останалите.
— Не ви ли стигат емоциите за днес?
— Е-е! — протестираха едновременно те. — Нали ще разпитват Шоз? — запита седемнайсетгодишният Дерек.
— Него ще го разпитват, а вие ще отидете да се наспите.
Люси скочи на крака, без да обръща внимание на братята си, които убеждаваха Рейд, че искат да се присъединят към хайката. Тя настигна дядо си и го хвана за ръката.
— Какво става, дядо?
— Лягай си, Люси — отпрати я Дерек и се запъти към стаята за гости в дъното на къщата.
— На никой не би му дошло на ум да го провери — говореше зад гърба му шерифът Сандърс, — докато не получих секретната информация.
— След колко време ще дойде отговор?
— Телексът ще пристигне по-късно днес.
Дерек отвори с размах вратата на гостната. Легнал по корем, Шоз примижа с размътен поглед.
Сандърс сложи ръка върху рамото на Дерек, за да го възпре.
— Подадената информация би могла да бъде някоя глупава шега. В края на краищата едно хлапе ми я пробута в ръцете, преди да успея да го хвана и запитам кой го изпраща.
Дерек кимна в знак на съгласие, вперил очи в Шоз, който стоически отвърна на погледа му, въпреки че беше замаян.
— Ще трябва да отговориш на няколко въпроса, Шоз — предупреди го Дерек.
Нефокусираната мараня в очите на Шоз скоро се замени с повишено внимание.
— Какво има? — поиска да знае Миранда и се провря покрай Люси. — Какво правите?
Дерек с жест я накара да млъкне, но Сандърс отговори вместо него.
— Съжалявам, мадам — каза той, — но получих наскоро анонимна информация, според която въпросният Шоз е избягал углавен престъпник от щатския затвор в Ню Йорк.
— Не го вярвам — каза Миранда.
Люси здраво се вкопчи в пилона на леглото.
— Може да е един от крадците, мадам. Застреляли са го в гръб. Само бягащите хора получават куршум отзад. Открихме на пасбището един от вашите коне, напълно оседлан и без ездач, но никакво тяло наоколо. Навярно конят е очаквал някого. Чини ми се, че е работа на вътрешни хора и нищо чудно Шоз да е един от участниците.
Миранда беше като бясна.
— Основавате вашите много сериозни обвинения, че този мъж е търсен, върху анонимен източник! Ами ако не е истина! Люси каза, че е преследвал крадците пеша, когато са го улучили.
— Това е така — призна Сандърс, — но е възможно да е тичал към чакащия го кон. Не може животното да е било там просто ей така.