— Бедното момче е било застреляно в гръб. Какво ще кажете за това? Твърде е зле, за да го разпитвате. Обвинявате човек, преди да сте доказали вината му.
Дерек, който беше много накипял от кражбата на любимия си жребец, се нахвърли върху жена си.
— Можеш ли да ми обясниш ролята на коня от нашето ранчо, Миранда? За какво друго е бил използван снощи, ако не за осъществяване на кражбата от вътрешни хора? Ако Шоз е невинен, ще бъде пуснат. Но след като е набеден в толкова сериозни престъпления, не можем да не му зададем няколко въпроса.
— Сигурна съм, че конекрадците са си прибрали третия човек, Дерек. Остави момчето да се наспи спокойно — опълчи му се Миранда.
— Не можем да чакаме, мадам — обади се шерифът. — Не и ако искаме да върнем жребеца обратно.
Дерек се обърна към Шоз, който се беше извъртял на една страна, за да ги наблюдава.
— Търсен ли си от закона, Шоз? — запита той. — Ти ли открадна коня ми?
Люси осъзна, че страните й са мокри от сълзи.
— Не съм откраднал коня ви — каза с тих глас Шоз. Потта се стичаше по лицето му, но той се вгледа в Дерек с твърд поглед. — Само се опитах да ги спра.
Люси изтри очи. Знаеше, че той лъже.
— Шерифе!
Сандърс я погледна. Шоз също. Тя не можа да срещне очите му. Едва можеше да диша, още по-малко да говори.
— Какво ти е, мила?
— Аз… аз не ви казах истината. — Тя едва се пребори за глътка въздух.
— Какво? — извърна се към нея Дерек.
Очите на Шоз искряха, а от устата му се отрони глух стон.
— Търсех Шоз — за да поговорим. Отне ми известно време, докато го открия.
Тя плачеше откровено. Грейс й подаде кърпичка. Баща й също беше там и я гледаше ококорено, подобно на всички останали. Тя знаеше, че трябва да каже истината, но защо сърцето й се късаше и не й даваше да го стори?
— Той не беше на празненството — продължи тя. — Беше сам. До конюшнята.
Всички бяха застинали в мрачно очакване.
— Продължавай — подкани я дядо й.
Тя стрелна поглед в посока на Шоз. Очите му искряха като два казана от преизподнята. Люси отмести очи от него и подсуши сълзите си с кърпичката. Не можеше да продължи, не можеше.
Баща й обгърна раменете й с ръка.
— Кажи ни какво се случи, скъпа — каза той тихо и нежно.
— Двама ездачи изхвръкнаха от конюшнята заедно с твоя жребец — изхлипа Люси. — Шоз се втурна вътре, за да ги последва само след секунда върху оседлан кон.
Възцарилата се тишина беше нарушена от Рейд.
— Скъпа, ти каза, че се впуснал в преследване на крадците.
— Тогава не казах истината — избухна в плач Люси.
Дерек изгледа Шоз продължително и мрачно. Шериф Сандърс подкани с жест хората си.
— Сложете му белезниците.
Очите на Шоз се разшириха и той немощно започна да се приповдига, когато единият от заместниците на шерифа го върна обратно на леглото, а другият изви ръцете му зад гърба и завря лицето му във възглавницата. Надянаха му лъскави стоманени белезници.
— Арестуван си, момче — обяви Сандърс — Искам предварително да те предупредя, че по тези краища за конекрадците предвиждаме продължителни и сурови присъди.
Шоз изви глава, така че да може да гледа шерифа право в лицето — студено и безизразно.
— Щом веднъж вече съм бил в пъкъла, шерифе — каза той, — мога да си го позволя повторно.
Част втора
ИЗГУБЕНИ АНГЕЛИ
16
Долината на смъртта, Мексико
Люси знаеше, че не трябва да ходи.
От арестуването на Шоз бяха изминали десет дни. Остана в къщата под стража първите няколко дни, докато се оправи достатъчно, за да бъде приет в затвора на Парадайз. Люси не се осмели да припари до него…
Никога нямаше да забрави омразата в очите му след заповедта на шерифа Сандърс да бъде арестуван. Ненавистта му беше адресирана към нея.
Кражбата на коня беше дала неприятен и внезапен край на тържеството. Въпреки това нито един от външните гости не беше притеснен, защото всички имаха намерение да продължат веселбата след това и успяха да осъществят плановете си. Дерек реши, че никой от гостите му няма да бъде привикван за разпит във връзка със стрелбата. Сандърс се съгласи и се съсредоточи върху местните хора.
Отпътуването на Леон беше голямо облекчение за Люси. Той си тръгна веднага след забавата според първоначалните се планове. Тя дори не забеляза колко хладен и дистанциран беше на сбогуване.
Най-накрая издириха жребеца на Дерек. Хайката откри дирите на двама бандити на север в посока към Ланос Естакадо, източно от Абилийн. Чистокръвното животно беше намерено у един търговец, който го беше закупил от двама мъже — описанието им отговаряше напълно на външността на Рижия и Джейк. По-голямата част от потерята се върна в Парадайз. Двамата сина на Брет си отидоха в Сан Франциско със семействата си, защото не можеха да оставят империята Д’Аршан без надзор. Ала Дерек, Ник, Рейд и Брет продължиха. След като не успяха да спипат Рижия и Джейк в Абилене, те се бяха върнали преди няколко дена.