Шоз изчакваше процеса в затвора. Отговорът на разследването на шериф Сандърс беше утвърдителен: Шоз беше търсен от щатските власти на Ню Йорк заради бягство от затвора преди седем години. Щеше първо да бъде съден от окръжния съд в Парадайз за конекрадство и може би обесен; ако го намереха за виновен, щеше да излежи присъдата си в тексаския затвор, преди да бъде изпратен на Изток да доизлежи остатъка от тамошното си наказание.
Беше трудно за вярване. Люси знаеше, че не трябва да ходи на свиждане, но…
Беше подочула, че е по-добре. Все още на легло, той ставаше всеки ден по петнадесет минути, за да се разходи под наблюдение. Джоунс му предписа рутинните лекарства. Всички очакваха разрешението на доктора за преместване в Одеса, където се помещаваше окръжният съд.
Този час настъпи и на следващия ден Шоз щеше да бъде откаран в Одеса.
По нейна вина. Нямаше причина да се чувства гузна, но не можеше да се отърве от усещането за отговорност.
Без значение колко пъти си повтаряше, че той е углавен престъпник, който бе предал доверието на дядо й и бе откраднал неговия любим кон — а може би убил и човек — тя се чувстваше съпричастна в предаването му на властите. Естествено, вярваше в правосъдието, но й се щеше не тя, а някой друг да бе разкрил съучастието му в кражбата.
Постара се да не размишлява толкова. Беше трудно да си на ранчото с толкова много жени от семейството, всичките схватливи и чувствителни. Люси непрестанно усещаше очите им, вперени в нея. Майка й, баба й, леля й Сторм, дори и другата й леля Джейн, която, иначе толкова сладка и мила, сякаш огряваше стаята с присъствието си, се взираха с тревога в нея. И като капак на всичко — Никол.
— Какво ти е? — искаше да узнае тя в деня, когато бяха хвърлили Шоз в затвора. — Какво се е случило?
Двете девойки бяха по кюлоти и вталени дамски блузи след игра на бадминтон и отпиваха лимонада на задната веранда. Наоколо нямаше никого другиго. Времето беше непоносимо горещо, както обикновено.
Люси се взря в Никол. Какво би казала любимата й братовчедка, ако узнаеше истината — цялата истина? Почувства безумния импулс да й разкаже всичко. Никол щеше да остане потресена. Самата тя оставаше шокирана всеки път, когато дръзваше да се спре твърде обстойно на спомените и фактите. Беше позволила на един пандизчия да я обладае.
— Заради него е, зная, че е заради него. — Гласът на Никол беше гръден. — Люси, недей! Не мисли за него. Ти ми го каза и аз ще ти го повторя — не е за тебе!
— Разбира се, че не е — отвърне Люси с немощна усмивка. — Нима можеш да си представиш, че ще докарам някой като него у дома, за да го представя на татко. Дори да не беше негодник…
— Не, не мога да си го представя.
— Не е това, което си мислиш, Никол. — Люси остави чашата си на масата. — Той ме мрази.
— Няма значение — твърдо заяви Никол.
— Знаеш ли — каза Люси с треперещ глас, — той не е изцяло отговорен за това, което е, а е производна на своя произход и среда. Навярно баща му е бил пияница, който го е спуквал от бой. Майка ми казва — тук гласът й поддаде, — че повечето пропаднали нещастници са родени в мизерни условия и всички обстоятелства са срещу тях.
— Сякаш слушам Грейс — отбеляза Никол с лека усмивка. — Какво има между вас, Люси?
Люси пое дълбоко въздух. Погледна братовчедка си, след което се огледа наоколо — бяха напълно сами.
— Целувал ме е на няколко пъти.
Вместо да бъде шокирана, Никол остана замислена.
— Мен никога не са ме целували, нито веднъж дори.
Люси се взря невярващо в своята блестяща братовчедка.
— Хареса ли ти? — Гласът на Никол таеше копнеж.
Люси се изчерви и се доближи до ухото й.
— Най-лошото е, че ми хареса. Ужасно ми хареса!
Никол изостави тъжното си настроение.
— Просто го забрави, Люси. Ако не беше крадец и престъпник, щях да те питам дали го обичаш. Той обаче е много пропаднал.
— Разбира се, че не го обичам! Всъщност, той изобщо не ми се нрави. — Тя си пусна боята, когато Никол я зяпна с широко отворени от изненада уста. — Не мога да го обясня. Просто не ми се иска да го бях видяла как препуска навън от конюшнята. Ще ми се да можех да узная нещо повече за него, какво е правил в Ню Йорк и защо. Навярно е гладувал до смърт. Възможно е да е откраднал храна или да е бил бездомен и да е задигнал одеяло! Сигурно Депресията го е превърнала в човек извън закона.