— Мамка му! — изруга Фред.
Люси почувства осезателно натиска на острието върху гърлото си, последва пареща болка и тя изохка. Ножът я беше порязал и тя усети лепкавата влага на собствената си кръв.
— Прави, каквото ти казва, Фред — помоли се тя.
— Мамка му — озъби се за последно Фред и пусна оръжието.
Внезапно Шоз запрати с мощен тласък заложницата си на земята и се хвърли напред към пистолета. Беше толкова бърз, че само миг по-късно дулото вече беше насочено към Фред. Люси дишаше тежко и се мъчеше да се изправи отново на крака.
— Горе ръцете! — изкомандва похитителят.
Фред се подчини моментално. Седнала на прага, Люси опипа врата си. Кръвта беше спряла. Тя изтри влагата и не видя нищо освен пот.
Шоз сграбчи Фред и го натика в арестантското помещение.
— Ела тук — обърна се той към Люси, без да отклонява пистолета от гърдите на новия си пленник.
Девойката не можеше да се помръдне.
— Ела тук, казах.
Тя се изправи с разтуптяно сърце. Щеше да я заключи в килията заедно с Фред и да офейка.
Огледа се диво наоколо за нещо тежко, с което да го цапардоса.
Изведнъж разбра, че желанието й да го атакува е глупаво и няма да даде резултат. Шоз я наблюдаваше внимателно, изчакваше. Тя се приближи бавно, без да престава да търси отчаяно начин да се откопчи, за да осуети плановете му. Не успя да измисли нищо. С хрипкаво ръмжене той я хвана нетърпеливо за ръката и я избута напред. Пистолетът в ръката му не трепна нито веднъж. Тя изкрещя възмутена от грубото му отношение. Без да й обръща внимание, той бръкна в предния джоб на елечето й, измъкна носната й кърпичка и я натъпка насила в устата на Фред, след което го изблъска на леглото.
През това време Люси отстъпваше бавно заднишком, докато гърбът й не опря железните пръчки на ареста.
Шоз затъкна пистолета в колана на джинсите си, сграбчи чаршафа от леглото, издърпа го с рязко движение, след което чевръсто наряза ленения плат на ивици. Люси си помисли, че възнамерява да я завърже заедно с Фред, който се бе вцепенил от страх. Беше твърде близо до Шоз, за да предприеме нещо, но все пак…
Тя реши да действа решително, и то начаса. С какво би могла да го атакува? Огледа се трескаво наоколо, разучавайки пръснатите във всички посоки парчета пилешко месо, чинии, кифли и салфетки. Изведнъж зърна в ъгъла на килията само на няколко стъпки каната за лимонада от оловен кристал. Спусна се светкавично натам.
Шоз вече бе завързал китките на Фред зад гърба му и увиваше парче ленен плат около глезените му. Люси замахна към главата му с всичка сила. Инстинктът го накара да се наведе миг преди тежкият съд да се стовари отгоре му. Ръката му я хвана за китката и я принуди да пусне каната, която се разби с трясък на пода. Люси закрещя от болка и отчаяние, когато той я накара да падне на колене. Заповяда й да остане на място и се върна към Фред.
Водена от чувство за самосъхранение, тя скочи и побягна, сподирена от проклятията му. Пробяга по коридора и блъсна вратата на шерифския офис, когато похитителят й нареди да спре. Беше преполовила канцеларията, когато чу стъпките му да я следват по петите.
Люси се вкопчи във външната врата и, обладана от истерия, я разтвори широко. Той я хвана изотзад и я завлече обратно навътре. Едната му ръка затръшна вратата, а другата запуши устата й. Тя го ухапа с всичка сила. Той изрева от болка, но се съвзе и затъкна парче плат между зъбите й.
Люси не отстъпваше без борба. Шоз я повлече със себе си през канцеларията, като пътьом подбра пушката на Фред, подпряна на бюрото му. Не се бе възстановил напълно от раната в гърба, така че борбата му с пленницата беше много напрегната. Тя се съпротивляваше с всички средства. И двамата дишаха тежко, а потта му се стичаше направо върху бузата й. Когато стигнаха вратата, водеща към килиите, той се спря, придърпа я още по-близо към себе си и изкрещя право в ухото й:
— Ако не дойдеш доброволно, ще те убия.
Тя се подчини. Той я избута пред себе си и тя побягна. Не се съмняваше нито за момент, че той ще изпълни заканата си, защото усещаше, че търпението му е на изчерпване. Влетяха едновременно в ареста. Фред бе надлежно овързан и заключен със запушени уста в килията на Шоз.
Люси очакваше да сподели съдбата на заместник-шерифа. Остана като зашеметена, когато доскорошният арестант я помъкна през задната врата към сенките на външната алея.
Разсъдъкът й се раздираше от диви, невъзможни мисли. Защо не я заряза като Фред? Къде я отвеждаше? Тя се запрепъва по алеята, все по-далеко и по-далеко от непрекъснатия поток автомобили, каруци и пешеходци по Авеню Браг. Той я държеше изправена. Истеричен ужас я връхлетя, когато разбра, че Шоз възнамерява да я използва като заложник, за да се измъкне от града. Нямаше друго обяснение на действията му. Заложница… заложница… Думата отекваше ясно при всеки удар на сърцето й.