Но той щеше да я пусне веднага щом се изплъзнеше от преследвачите си. Тя погледна обратно към Авеню Браг, изпълнено със забързани по свои дела хора, всичките безучастни към драмата, която се разиграваше в сенчестата алея. Ако само някой от тях можеше да ги забележи!
Изминаха бегом цялото разстояние до следващата улица. Спряха да си поемат дъх зад няколко кофи за боклук, докато изчакваха да ги подмине една товарна кола. На отсрещния тротоар имаше ковачница, железарски магазин, шивач и един германец мебелист. Пред ковачницата риеше с копита напълно оседлан завързан кон.
— Излезе ми късметът — промърмори Шоз.
Люси му хвърли изпитателен поглед, за да види дали е сериозен, или се шегува, но не успя да разбере. В следващия миг съмнението й се разсеяха. Щеше да задигне самотния кон и да замине без нея. Тя само би обременила опита му за бягство.
Сърцето й запърха радостно и ако устата й не беше запушена, щеше да закрещи от радост.
Каруцата ги подмина с тропот. Лицето му се изкриви в някакво подобие на усмивка, сурова, но тържествуваща и той се впусна към отсрещната страна на улицата, без да забрави да повлече Люси след себе си. Преди тя да се усети, той я метна върху червеникавокафявия жребец и се настани зад нея. Животното се понесе в галоп надолу по друга алея, водеща извън града.
Не спряха, преди да са прекосили няколко хълма и падини. Разстоянието, което ги отделяше от Парадайз, беше десетина мили. Люси се опита да възроптае, което не й се удаде, защото тампонът, който й пречеше да говори, веднага беше затъкнат наново в устата й още по-здраво. Той съвсем забрави за нея. Ако не се движеха толкова бързо и хватката му бе по-хлабава, без съмнение би скочила. Мислите й се прескачаха в полуда. Защо я взе със себе си? Защо я отвлече? Защо? Нещо не се връзваше. Нормално беше да я остави в града. Сам би се придвижил по-бързо и би стигнал по-далеч. Нямаше повече нужда от нея. Изпълнените му със сарказъм думи още плющяха в ушите й.
Отмъщение. Нямаше друго логично обяснение. А може би действията му се диктуваха от страстта. Беше ужасно, гадно, отвратително да бъде подвластна на този избягал престъпник, конекрадец, съучастник в убийство или направо убиец. Люси трепереше като лист.
Час по-късно Шоз набута запенения дорест кон в коритото на един поток. Пътуваха на запад. Той скочи от коня, след което свали Люси, която почти припадна в ръцете му. Избута я от себе си със суров и нетърпящ възражение израз на лицето. Тя се стегна, за да не се строполи на земята, и го погледна. Очите им останаха вперени. Бледността му си личеше още по-ясно под бронзовия тен на кожата, а ризата му от мек син плат беше напълно мокра и слепнала към тялото. Люси беше застанала до него до колене във водата, обезсърчена и неспособна да помръдне. Погледът му бе неумолим, но нямаше налудничавото изражение на убиец, тръгнал да отмъщава.
Той не се опита да я доближи. Тя се поуспокои и се отърси от сковаността си. Присегна се предпазливо, с треперещи ръце към затъкнатия в устата й плат. За първи път, откакто я бе вързал, й се удаваше възможност да се освободи от досадния парцал. Очите й не го изпускаха, докато се мъчеше да развърже възела на превръзката. Сърцето й спря да бие, когато Шоз я сграбчи за ръцете, но той само я извърна към себе си и ловко измъкна тампона от устата й.
Тя пое дълбоко въздух. Усещаше близостта му зад себе си и допира на неговите корави бедра до заоблените си хълбоци. Когато той отстъпи назад, тя загреба от студената вода в шепа и я изля в устата си. Никога през живота си не се бе чувствала толкова жадна.
След като утоли жажда, плисна вода на лицето си и потърси кърпичка да се изтрие, но тогава си спомни, че Шоз използва нейната, за да запуши устата на Фред. Пленницата бавно започна да се съвзема. Заслуша се, но можа да чуе само лекото пръхтене на коня. Извърна се към похитителя си.
Шоз поеше коня и галеше с ръка потната му шия. Когато вдигна глава, за да срещне напрегнатия й поглед, тя отмести бързо очи. Краищата на фустата й бяха натежали от вода и Люси съжали заради внушителния им брой. Без да гледа към него, знаеше, че той пълни с вода тяхната манерка. Отдихът спомогна много да успокои разбитите й нерви. Бе настъпил моментът да го запита, без значение колко много се боеше да чуе неговия отговор.
— Готова ли си?
Тя запристъпва тромаво към него, влачейки след себе си подгизналите си поли. Тонът му беше отпаднал, а той самият се бе облегнал върху коня, сякаш нямаше сили да стои изправен без чужда помощ.