Шоз се събуди, почти прегърнал Люси в обятията си, когато слънцето вече бе високо в небето. Примижа. Тялото й бе притиснато в неговото, задничето й се бе прислонило в слабините му, ръцете му я бяха обгърнали, а устата му се намираше на тила й. Какво ставаше, по дяволите? Той прерови паметта си, за да си спомни какво правиха предишната нощ. Отне му няколко минути, докато се съвземе напълно. Не бяха правили нищо, защото той беше твърде уморен от дългия и труден ден. Автоматично предположение, защото Шоз никога не се бе събуждал с жена в ръцете, без преди това да я направи щастлива. Изглеждаше, че тя се чувства добре. Той проточи врат, за да я погледне. Можеше да злорадства, защото Люси имаше ужасен вид, но не го направи. Госпожица Браг притежаваше дарбата да изглежда по-добре или зле от всяка друга жена, която Шоз познаваше. Сега беше един от онези моменти, когато не би могла да бъде в по-окаяно състояние. Мръсна от върха на вирнатото носле та чак до красивите изящни нозе, тя въпреки всичко бе дяволски секси по характерен само за нея начин. Още по-лошо, олицетворяваше самия секс. Той започна да усеща първите симптоми на ерекция, което беше признак, че е спал добре и е възстановил силата на тялото си през нощта. Ако не им предстоеше толкова дълъг и труден ден… Той въздъхна. Ако се забъркаше с нея сега, щеше да бъде въвлечен в далеч по-голяма неприятност от настоящата. Мисълта го натъжи. Първото нещо, което нейното семейство щеше да иска да узнае, когато си я приберяха, бе дали я е докоснал. Люси не беше лъжкиня. Не би симулирала изнасилване без основание, а той със сигурност не би й го дал. Колкото и съблазнителна да бе, той щеше да държи ръцете си настрани. Когато се изправи, мислите го връхлетяха отвсякъде. Една от тях изискваше предимство. След като оседла и нахрани коня, той се извърна да я погледне, без да му се налага да крие нито интереса, нито любопитството, които изпитваше. Предишната нощ тя можеше да го изостави, на кон или пеша, но не го направи. Той пое дълбоко въздух. Сърцето му биеше ускорено, сякаш беше участвал в надбягване. Защо не го напусна? Дали защото се страхуваше да се върне в Парадайз сама през безлюдната пустош? Може и да беше разглезена принцеса, но не й липсваше характер, дързост и кураж. Решителността й бе истинска, макар и непроверена докрай, упоритостта й можеше да се сравни с тази на муле от малкото, което беше видял, но куражът й идваше от невежество и наивност. Тя не би се съобразила с трудностите по едно пътуване на север без него, а просто би го предприела, пришпорвана от отчаяние и решителност. Страхът от несгодите не би я спрял да избяга. Тогава какво я накара да остане? Той оседла коня и я погледна. Въпросът беше твърде голям — съществуваха толкова много отговори, че той почувства как мозъкът му се размъти. Да върви по дяволите! Той реши да не го е грижа защо не е офейкала, без значение дали е било, защото не може да язди неоседлан кон, или пък поради умора. Или пък защото настоящото изпитание я бе научило на малко здрав разум и се е страхувала да подкара сама на север. Той я сръга с върха на ботуша си.
— Ставай! — Последва съвсем слаба реакция, пърхане на мигли, едва доловимо стенание. Той я побутна отново. — Трябва да тръгваме, Люси. — Тя премига току в лицето му. Наложи му се да се възхити още веднъж на тялото й. Изчака я да се събуди. Сините й очи се отвориха напълно и тя се повдигна с ясното съзнание какво става около нея. Погледна много, много внимателно. После се изправи вдървено, направи безуспешен опит да сподави една въздишка и изтръска полите си.
— Трябва да се освежа.
Той разбра какво имаше предвид.
— Върви зад този храсталак и бъди много внимателна — нареди той. Тя му кимна и се отдалечи. Шоз се захвана да замита следите от лагера им със сбрани подобно на метла шубраци. Тя отново го изненада. Здравият сън се бе отразил много добре върху състоянието на нервите й. Той го оцени, защото точно в него момент последното нещо, от което се нуждаеше, бе някоя истерична жена. По всичко изглеждаше, че са постигнали едно макар и крехко примирие. Нощта беше настъпила. Люси седна на земята, обви коленете си с ръце, провери дали късите й поли покриват добре краката и го загледа. Той бе наклал малък огън, върху който готвеше месо и боб с неустоим аромат. Денят бе даже още по-дълъг и изморителен от предишния. Тя не можеше да се помръдне. Шоз също бе изтощен. Всеки негов жест и изпъкналите черти на лицето му издаваха огромна умора. Но беше по-добре отколкото предишната нощ и тя ясно го забелязваше. Издръжливостта му беше изумителна. Тя не би могла да направи повече и крачка. Цялото й тяло се бунтуваше, мускулите й бяха изтерзани и умираше от глад. Можеше да се отдаде на почивка и сън само след като се нахранеше. Подозираше, че ставането на следната сутрин щеше да бъде още по-трудно отколкото досега. Той вдигна тигана и й го поднесе. Погледите им се срещнаха. Люси му се усмихна в очакване; той й отговори също с усмивка.