— Изглежда добре — каза тя и захвърли мръсните превръзки в прахта. Дланта й погали рамото му. Усещането бе като от допира до гладка, топла коприна. — Боли ли?
— Сега не — изправи се внезапно той. — Да вървим. Колкото по-бързо стигнем до Каситас, толкова по-добре.
Не го бе грижа, че няма да се видят повече. Люси си спомни, че е човек извън закона, престъпник, очевидно закоравял. Въпреки че не я нарани, това съвсем не бе основателна причина да му съчувства. Не бяха дошли тука на пикник. Той я похити, за да я използва. Ала основното, което я вълнуваше, бе предстоящата раздяла. Потеглиха към Каситас, а опасните й мисли бяха единствено за него. Шоз беше най-привлекателният мъж, когото бе срещала. Тялото му разгаряше в нея чувственост и желание. Знаеше го от опит и не можеше да се примири със загубата. Осъзнаваше, че е лоша, покварена и скандална, но го искаше. Желаеше неговите целувки, грубия му допир, начина, по който я любеше, повече от всичко друго. Никога не й бяха отказвали нищо, а сега щяха да я лишат от всичко. В продължение на цяла миля тя се опитваше да оспори съвсем вяло обзелите я настроения. И така успя да реши внезапно, веднъж завинаги да не се възправя срещу самата себе си и да не подлага на съмнение собствената си воля. След взетото решение изпита върховно вълнение, което я изпълни с непоколебимост.
— Усещам как червенокосата ти глава ще се пръсне от мисли — изръмжа той.
— Тъкмо си мислех за теб — каза тя и се извърна с лице към него. Той настръхна и я придърпа още по-плътно към голия си торс. Устните му се докоснаха до ухото й.
— Мислиш си как ще намажа въжето?
— Не — отговори му кротко тя, — нито за миг.
Той рязко закова коня.
— Каква игра играеш — притисна я още по-силно той.
— Не играя нищо — едва успя да каже тя. Той я отпусна леко, но натискът на голото му тяло към гърба й бе все още осезаем. Конят под тях показваше признаци на нервност.
— Не смятам, че разчитам погрешно сигналите ти, нали?
Сърцето й заби лудо, и за момент тя на успя да поговори.
— Шоз, аз… — Люси не знаеше как да продължи.
— Единственото, за което мечтаеш, е отмъщение.
Гласът му трепереше от ярост. Тя бе поразена от силата на неговия гняв. Нетърпимият му тон я оскърби и изтръгна сълзи от очите й. Не й остана време за размисъл, защото в следващия миг той я целуна. Грубо, болезнено, насилнически. В действието му нямаше нищо изискано, затова Люси се опита да го отблъсне с ръце. Като че поместваше огромна канара. Той размаза устата й с груба целувка и тя си помисли, че не ще може да я понесе. Изведнъж всичко се промени. Устните му застинаха, а когато я целуна отново, допирът му беше недоловим като шепот, толкова гальовен и възбуждащ, колкото грубиянски преди това. Във вените й лумна бясно желание. Ръката му започна да я гали навсякъде. Тя се вкопчи в него, изпъната като струна, докато езикът й се съедини с неговия. Потребността да се любят я прободе така безмилостно, че едва не загуби свяст. Конят, изпръхтя и сякаш приземи Шоз в реалността. Без да престава да скимти от страст, Люси се домогна до устните му. Изведнъж той я сграбчи за косата и я възпря.
— Достатъчно. — Тя изплува отново на повърхността от дълбоката бездна, в която се бе гмурнала, и пое дълбоко въздух. Той я гледаше с изгарящ поглед. — Би могла да изкушиш и светец — изрече грубо. — А още по-лесно грешник като мен.
— Знам — отвърна тя.
— Какво искаш да кажеш? — сбърчи чело той. — Не мога да разбера накъде биеш.
Люси се изчерви. Беше много по-трудно, отколкото си го представяше. Как би могла да го привлече по-изтънчено? Докосна го по бузата.
— Никога няма да се видим отново, Шоз.
— По този начин ли смяташ да си вземеш сбогом? — запита невярващо той. Тя кимна, а руменината й се сгъсти още повече. — Не мога да разбера какво си просиш.
— Знаеш по-добре от мен какво. — Той се вкамени, неспособен да каже нищо. — Тогава никой не разбра — продължи тя, — няма да разберат и сега.
— Премислила ли си всичко добре?
— Да.
— И няма да излъжеш татко, че съм те изнасилил?
— Естествено, че не, това би ме унищожило.
Той се изхлузи от коня заедно с нея. Люси се озова в ръцете му и посрещна с гърди и бедра тялото му.