Протегна ръка, за да й помогне да стане. Тя се присви цялата.
— Кой беше? Мъртъв ли е?
— Бандитите от Каситас — отговори й смутено той.
В следващия момент възвърна суровия си вид, а очите му се стесниха. Откритието го изненада неприятно.
— Мислила си, че те лъжа! Смятала си, че ни преследва някой друг, а не ония негодници?
— Наистина ли бяха мексиканците? — въздъхна тя, поставила длан близо до сърцето си.
Липсата на доверие у нея му причиняваше болка. Знаеше, че не трябва да очаква повече, но се бе надявал…
— Не бяха вашите!
Той се пресегна и я дръпна рязко. Тя се блъсна в него с вик на изненада. Тялото й бе топло и меко, затова той бързо отстъпи и я хвана за лакътя.
Люси легна с цялата си тежест върху него, докато си проправяха път към мястото, където ги чакаха конете. Той не си правеше илюзии относно чувствата й. Ако не беше в такова окаяно състояние, сигурно не би го и докоснала. Сега сигурно го осъждаше и като убиец. Защо ли му трябваше да я измъква от лапите на тия главорези?
Шоз не искаше да признае открито, но мисълта да я остави на произвола на бандитите го влуди и го изпълни с твърда решителност да не позволи това да се случи. Проява на глупашки героизъм, недооценен от нея.
— Коне! — възкликна тя с облекчение в гласа.
Когато обаче се запъти към едно от животните, той я възпря.
— Трябва да вървим пеш. Мястото не е далеч.
Тя изстена жаловито.
Докато водеха конете встрани от пътеката, той разбра по стенанията й, че едва се влачи, но прогони от себе си всяко съчувствие.
След пет минути се добраха до пещерата. Беше достатъчно голяма, за да приюти двама заедно с конете, а дърветата и големите скални маси отпред правеха входа й трудно забележим. Шоз отведе конете настрани и ги разседла. Без да гледа към Люси, знаеше, че се е свлякла върху твърдия каменен под, защото оттам се разнесоха глухи стонове.
Той запали свещта, която взе заедно с останалите припаси от Фернандо, и я закрепи върху пода. Светлината й хвърли дълги, неспокойни сенки върху грубите стени на пещерата. Отвън нощта бе тиха и спокойна и правеше тяхната вселена да изглежда непристъпна, отвлечена и почти нереална. След като нахрани и напои конете, Шоз се приближи към нея с одеяло и манерка в ръка. Тя бе толкова изморена, че дори не го погледна, докато той не я заговори.
— Нека видя лицето ти.
Той постла одеялото на земята до нея, за да има Люси къде да седне, след което се зае с брадичката й. Тя упорито извърна глава, а от погледа й струеше гняв.
— Не ме докосвай!
— Ударила си си лицето при падането — каза със стиснати зъби той. — Ще ме оставиш ли да го видя?
Тя настръхна, но му позволи да повдигне брадичката й нагоре. Светлината на свещта бе твърде оскъдна и по страните й пробягваха сенки. Мястото бе само леко охлузено, затова Шоз изми набитата мръсотия с напоен във вода парцал от ризата си. Люси не издаде и стон.
— Искам да те огледам цялата.
— Добре съм.
— Лактите и коленете ти са ожулени.
Тя издаде звук, приличен по-скоро на вопъл, отколкото на въздишка, и протегна ръце. Той методично изми всички рани и се прехвърли надолу към коленете и пищялките й, които бяха изгорели от слънцето и се червенееха като домати. Когато я докосна по крака, Люси се намръщи.
— Утре ще намерим някакъв мехлем — каза той с чувство на съжаление, въпреки най-доброто си намерение да остане хладен.
— Какво ти влиза в работа?
— Оттук до Долината на смъртта са три дена път — започна да се нервира той. — Мисли му, ако започнеш да хленчиш и да ме бавиш.
— Тогава ме остави тук — наежи се тя.
— Няма да те оставя тук — повиши на свой ред глас той.
Тя го изчака, но Шоз отказа обяснение. Оставането й тук сама означаваше смърт.
— Държиш ме заради откупа, нали? Цялата работа около освобождаването ми след Рио Гранде беше гнусна лъжа.
Никога не бе имал такова намерение, но думите й го вбесиха, затова каза:
— Може би.
Тя възприе отговора му буквално.
— И ще ме пуснеш? Тогава искам да знаеш, че ще ти платят. Баща ми ще ти плати всичко.
Усмивката му беше злобна.
— Истина ли казваш? Сладурче, ще бъда невероятен глупак, ако те освободя. Смятам да те продам за много повече пари на някой бял робовладелец.
Всичката кръв се дръпна от лицето й. Той бе толкова бесен, че се самозабрави, сграбчи я в ръце и я разтърси.
— Слушай ме добре, жалка глупачко! Не ми трябва проклетия ви откуп. Няма да се докосна до парите на баща ти даже с пръчка. Просто си искам свободата. Ще те пусна веднага щом стане възможно. Ако можех, щях да го сторя още в Каситас. Но не съм онова копеле, за което ме мислиш, че да те оставя на бандитите, които току-що пречуках. Нямах друг избор, освен да те взема със себе си. Но колкото е възможно по-скоро, повярвай ми, ще те оставя в някое село, където ще си в безопасност, докато вашите дойдат да те приберат. Но в момента поставям на първо място себе си и моята безопасност. Затова първо ще отидем в Долината на смъртта, където няма да ме открият. Наби ли си го в главата, госпожице Браг?