Фернандо се втурна към него. Когато обаче новодошлият видя тримата непознати на бара, млъкна и се остави съдържателят да го отведе до една отдалечена маса.
— Какво каза? — обърна се Ник с нисък глас към Брет.
Брет говореше перфектен испански, защото беше роден в Мазатлан.
— Каза, че ги нападнали, и че вероятно водачът им е мъртъв. Каза, че човекът ги е причакал. Това е.
— Нима е възможно? — запита Ник.
— Трябва да е бил проклетият Шоз — несъзнателно шепотът на Рейд беше преминал в гневен крясък.
— Не слагайте каруцата преди коня — постара се да ги успокои Брет. — Отпуснете се и ме оставете аз да се оправям.
— Нека да се правим на безразлични — съгласи се с него Ник.
Тримата отпиваха бавно от уискито, а жената отнесе бутилка и две чаши на Фернандо и обезумелия конник. Присъедини се към компанията им и се заслуша, докато новодошлият свърши разказа си. Тогава Фернандо се върна отново към играчите, а жената на бара остави ездача да се справя сам с бутилката.
— Още? — запита ги тя.
Брет се приведе напред. Зъбите му блеснаха в усмивка, която задълбочи трапчинката на брадичката му. Тъмните му очи одобрително се загледаха в гърдите й.
— Само ако ни правиш компания, скъпа.
23
Слънцето току-що се бе издигнало, когато Били откри марлената превръзка, захвърлена небрежно на около две мили от Каситас.
Предишната вечер Брет научи, че конникът от кръчмата е бил заедно с други трима подобни на него типове. Бяха последвали в планините някакъв самотен гринго, за да го ограбят. Той обаче им бе устроил засада и бе убил всички с изключение на озверелия ездач.
Жената от бара се оказа много словоохотлива, когато Брет я предразположи с флирт и щедрост. Но когато стигнаха до личността на пътника, млъкна като статуя. Брет остана с впечатлението, че го познава или най-малкото го бе виждала и преди.
Нямаше доказателства, че въпросният мъж е Шоз Купър, защото е бил сам. Първото нещо, което хайката направи рано сутринта, бе да се разгърне в търсене на неговата следа. Вече бяха открили превръзката, а също и други знаци. Малките и ясно очертани отпечатъци от копитата на коня и стъпката от дамска обувка бяха неоспорими. Но най-важен от всичко бе заплетеният в марлята кичур къдрава червена коса.
— Бил е твърде невнимателен — каза Брет.
— Или уморен — допълни Ник.
— Или — отбеляза със свъсени вежди Брет, — много уморен.
Те размениха погледи, преди да ги насочат към жарките, безплодни планини, възправили се пред тях.
Два часа по-късно се натъкнаха на осакатения кон, който пасеше напълно оседлан на един скалист хълм.
— Вече се движат пеша — екзалтирано се провикна Рейд.
Хайката пришпори конете към планинския терен, като не изпускаше от поглед пресните отпечатъци.
Тогава налетяха на три потънали в прахоляк трупа.
Люси се събуди с огромно нежелание.
Осъзна, че всяка част от тялото й е изтръпнала и изранена, затова се побоя да се раздвижи. Не й се искаше да подновява разправията от предишната вечер, затова затвори очи и се престори на заспала. Това й даде възможност да се подготви, за да посрещне изпитанията на новия ден.
Последните събития й изглеждаха объркани, изкривени и дори изопачени като фантастичен и чудноват кошмар. Тя обаче не сънуваше, защото твърдата земя под нея беше реалност и свидетелстваше за присъствието й някъде в подстъпите на Сиера Мадре заедно с нейния похитител, търсен от закона престъпник.
Чудно, но дори след като обвини Шоз, че не е спазил уговорката да я освободи, не беше искрена в гнева си. Нахвърли му се по-скоро заради причинената обида и разочарование отколкото от страх. Тази сутрин се почувства по-спокойна и разсъдлива. Сама си бе виновна за авансите, които му даде, и сега бе трудно да очаква признателност за тях. Нима не разбра от самото начало, че е долно и егоистично копеле?
Дори подозренията й за съмнителния му произход се потвърдиха. И въпреки това тя започваше да му вярва.
Нямаше причина да се съмнява в него. Това само би подхранило истерията, която дремеше току под повърхността на чувствата й, а тя нямаше нужда от това.
Люси не можеше да се прави на заспала до безкрай, затова отвори неохотно очи и се огледа за него. Светлината в пещерата беше сивкава и сумрачна и създаваше впечатление, че е все още рано. Тя видя, че единствената й компания са конете. Одеялото на Шоз беше акуратно сгънато и привързано към едно от седлата. Извърна глава обратно и се сепна, когато видя, че навън всичко бе обляно в ярко жълто. Пукването на зората беше останало далеч назад.