25
— Имам нещо за теб, сине — каза Шоз с гальовен тон. Бяха все още навън пред къщата.
— Какво? — запита възбудено детето. — Подарък ли?
Шоз се усмихна, отиде до коня и измъкна нещо от торбите на седлото. Люси го наблюдаваше през цялото време. Знаеше какво е това, защото го бе гледала как дялка изправения на задните си крака кон до късно през нощта. Той коленичи и го подаде на сина си.
Неговият син.
Болката беше огромна.
Кармен й хвърли злобен поглед.
— Знам, че не е купешки — каза Шоз, — но следващия път ще ти донеса няколко нови войници. Обещавам.
— Кон! — започна да препуска синът му наоколо. Шоз избухна в смях и разроши късата черна коса на момчето. — Грижеше ли се добре за майка си в мое отсъствие, Роберто?
— Да, тате! — Детето спря да подскача и стана изведнъж много сериозно. — Точно както ми каза.
— Добре — каза Шоз, след което се извърна към Люси. — Хайде.
Тя му отправи поглед, едновременно непокорен, недоверчив и пълен с отчаяние. Откри за първи път от започването на тяхната връзка, че бе губещата страна, неспособна да му отвърне подобаващо и твърде уморена за отпор. Последва го в къщата, както й бе наредил.
— Какво правите? — хукна подире им Кармен.
Шоз не й обърна внимание и прекоси жилището, в което имаше канапе, два стола, няколко кожени постелки и много уютна камина от непечена глина. Един къс коридор извеждаше навън. В него имаше три врати — двете една срещу друга, а третата в дъното. Шоз поведе Люси точно към нея.
Вътре имаше единично легло, изранена от драскотини маса, лампа и мъничко бюрце с тоалетни принадлежности върху него. Жалузите върху големия прозорец бяха спуснати. Стаята беше тъмна и прашна. Навярно капакът беше закован. Тя изведнъж разбра, че това ще да бъде нейният затвор.
Тя е моя заложница, бе казал той. Което си беше самата истина.
— Това е стаята ти. Кармен ще ти донесе дрехи и сапун, а аз ще кажа да ти внесат ваната.
Погледът му я обхвана цялата.
— Искаш да кажеш, че това е моята килия — присмя му се тя.
— Твоята стая.
— От която не мога да излизам?
— Свободна си да правиш каквото ти хареса — каза той и излезе.
Люси погледна след него смаяно. От нейната стая можеше да вижда какво става в дневната в другия край на коридора. Кармен беше застанала с ръце на закръглените си хълбоци и също я фиксираше с поглед. Пленницата очакваше Шоз да я вземе в прегръдките си, но вместо това той отвори вратата на съседната стая и изчезна вътре.
Когато Люси го чу да се разхожда наоколо, тропайки с ботушите си по пода, скочи и затръшна вратата. Отпусна се върху леглото, трепереща и обхваната от несигурност. Просто стоеше там в очакване най-тежката криза в живота й да се разрази от само себе си.
Сълзите не идваха. Беше или твърде изтощена физически и емоционално, или започваше да обръгва. Пое няколко пъти въздух. През цялото време, откакто го познаваше, Кармен е съществувала, Кармен го е очаквала, заедно с техния син. Люси беше толкова наранена, че чак обезумя.
Поне вече си научи мястото.
Не стига, че бе крадец и углавен престъпник, ами се оказа и женен! Този факт започна да я гложди, когато се изправи лице в лице с Кармен. Шоз я взе неколкократно, за да я захвърли после като непотребна вещ. Всичко беше много ясно, но тя не искаше да го осъзнае. Защо все още беше толкова глупава?
Постепенно се успокои. Затворничка ли беше в тази стая? Той каза, че може да прави, каквото си иска, но тя не му вярваше. Изведнъж стана и отиде да провери дали щорите са заковани. Когато ги вдигна, в стаята заструи слънчева светлина.
От прозореца й се разкриваше великолепна гледка към широката, мудна река, но грамадните и застрашителни жълтеникави каменни стени на долината разваляха ефекта. Приличаха й на гигантските челюсти на капан и тя потръпна, щом си спомни колко по-ниско от морското равнище се намираха.
Вече знаеше какво иска и какво ще направи. Ще се изкъпе, ще измие косата си колкото може по-скоро и ще се премени с чисти дрехи, а парцалите по себе си ще изгори.
Люси се отпусна върху леглото, обляна от струящата през прозореца слънчева светлина. Искаше й се да се отърве от кирливите си дрехи, но не посмя да се съблече. Опита се да не мисли и зачака ваната и всичко останало, но минутите се заточиха бавно, докато се превърнаха в часове, без някой да се появи.
Люси отиде до вратата, облегна се на нея и се заслуша в шумовете на къщата. Не успя да долови нищо. Открехна вратата и погледна през тесния процеп. От съседната стая, където влезе Шоз, не се чуваше нищо. Люси влезе в дневната насреща и за първи път се огледа спокойно. Помещението беше прашно, дори мръсно в ъглите и доста разхвърляно. На един стол бе оставен виолетов шал, а на канапето се подмяташе празна консервена кутия. Върху ниската масичка имаше немити чаши от кафе със засъхнала по тях кафеникава утайка. На килима се търкаляха чифт обувки с високи токове, а на съседната тоалетка имаше гребен, кутия с руж и стари каталози. В срещуположния край на стаята се намираше друга масивна дървена маса с две дълги пейки от всяка страна и един стол на централното място.