Масата беше отрупана с мръсни чинии и чаши. Люси дочу женски гласове и се обърна да види входа към кухнята. Приближи се и застана на прага. Кармен и една едра, тромава и по-възрастна жена бързаха с приготвянето на храната. Върху грубо скованата маса пред тях имаше пресни и консервирани зеленчуци, брашно, месо, тенджери и тигани. И двете жени спряха заниманията си и се загледаха в нея.
Люси ги остави да задоволят любопитството си до насита, въпреки че втренчените им погледи биха я накарали да се почувства неловко и при далеч по-благоприятни обстоятелства. Тя демонстрира високомерно безразличие, което не беше лесно, защото можеше да си представи ужасния си вид. Подсказваше й го мирисът на собствената й пот.
По-възрастната жена се усмихна и се върна към работата си. Люси забеляза как гневът на Кармен очевидно расте. Първоначалната й злоба бе прераснала във взривоопасен бяс. Държеше в ръката си сатър и удари с него с всичка сила по масата. Люси стреснато подскочи.
Мисълта, че тази жена е способна да убие враговете си, бързо пробягна в съзнанието й. Ала вместо да прояви благоразумие, тя се обърна към нея.
— Шоз каза, че ще ми донесете дрехи. А също и вана.
Кармен се усмихна зло.
— Мъжете изпразват в момента ваната, но няма да стане скоро. Как смърдиш! — Тя сбърчи нос. — Грозната ти червена коса също си я бива — добави тя на испански.
— Поне не е гнездо на гризачи — отвърна спокойно Люси също на испански. Беше научила езика перфектно като дете през летните ваканции в Парадайз.
Кармен се опули, след което се спусна напред, изблъска Люси от пътя си и изхвърча навън.
Люси я последва. Когато Кармен разтвори със замах вратата на стаята до нейната, очевидно заемана от Шоз, сърцето й отново се сви. Значи живееха заедно, а не разделени, както се бе надявала.
Люси застана на прага с безизразно лице, въпреки че сърцето й биеше лудо. Шоз лежеше на леглото гол до кръста, току-що изкъпан и с все още влажна коса. Понадигна се, когато Кармен със свиреп израз едва не изтръгна вратичката на едно шкафче. Люси не го погледна, но знаеше, че той я наблюдава внимателно.
Кармен мърмореше гневно, докато преравяше дрехите си един, втори, трети път. Изви се с рязко движение, при което полата й описа широка дъга и откри чифт хубави крака.
Отвори уста, за да подхване поредната тирада, но думите заседнаха в гърлото й, когато видя начина, по който Шоз фиксираше Люси. Тя го сграбчи за ръката.
— Защо трябва да й давам от моите дрехи?
— Защото аз казвам така.
Кармен се нацупи и измъкна една яркооранжева блуза, за която Люси сметна, че ще изглежда ужасно в комбинация с червеникавата й коса. После добави и една грозновата кафява рокля от вълна, твърде неподходяща за времето навън, и й ги подхвърли с триумфална усмивка.
— Вземай.
Шоз стана, избута я встрани и започна собственоръчно да преглежда съдържанието на шкафа. Кармен се развика и занарежда шумно, но той не й обърна внимание. Най-после се спря на една зелена блуза, която Люси оцени като много подходяща за външността й. Последва червена фуста и обагрена в цветовете на дъгата пола. После Шоз отиде до съседното бюро и отвори едно чекмедже. Този път Кармен се опита да не реагира толкова бурно.
— Не можеш да й дадеш от красивото ми копринено бельо!
— Защо не? Аз съм ти го купувал.
Той подбра един чифт страхотно бели, къси и богато гарнирани с дантели долни гащи и ги прибави към купчината дрехи на леглото.
— Съжалявам, принцесо, но Кармен не носи ризи, камизоли, корсети и други тям подобни, по които дамите като теб толкова припадат.
— Разбира се, че не би и могла — отбеляза сухо Люси, взе дрехите и му обърна гръб, вирнала високо глава. Вътре в себе си можеше да бъде кълбо от изтъкани до скъсване нерви, но външно реши да показва само аристократично презрение и достойнство. Тя беше Люси Браг от клана Браг, така добре познат в Ню Йорк и Тексас, и щеше да бъде трижди проклета, ако позволеше на някой да го забрави.
Влезе в своята стая и затвори вратата след себе си. Отново се бе разтреперила. Доближи се до бюрото и се огледа мрачно в окаченото на стената кръгло огледало. Грешка от нейна страна. Очакванията й от предполагаемата гледка бяха далеч надминати. На всичко отгоре екзотичният и еротичен външен вид на Кармен не преставаше да я тормози.