Шоз напусна стаята с дълги и тежки крачки, след като двамата напълниха ваната догоре. Тя чу как вратата на съседната стая се затваря с трясък. За известно време не посмя да мръдне. Бандитите й се бяха ухилили, преди да излязат. Люси се втурна към вратата и я затвори. Добре поне, че имаше резе.
Облегна се с гръб към вратата, неспособна да се овладее. Гняв, страх и дори желание се смесваха в смазващ емоционален товар. Измина дълго време, преди да се успокои достатъчно, за да се съблече и изкъпе.
26
Люси прекара върху леглото с подвити под брадата колене сякаш цяла вечност. Косата й изсъхна, а навън слънцето захождаше.
Отказа да се терзае с мисли, защото не можеше да определи как се чувства. Мислите я обременяваха, докато отказът от тях бе истинско облекчение. Облегнала гръб в стената, тя се взираше в залостената врата, изцедила до крайност физически и психически сили. Извърна се, за да види през отворения прозорец красивия залез, но каменните стени на планината не й позволиха, обсебили напълно изгледа. Скоро щеше да се мръкне.
В стаята й нахлуха апетитните аромати на обилно подправени задушени меса и пържени тортили. Люси се размърда, защото не беше надушвала нищо по-вкусно в живота си. Беше готова на всичко за една добра вечеря. Храната също беше като избавление, защото даваше на мислите й нова насока. Дали щяха да я извикат? Уханията станаха още по-осезаеми. Най-накрая на вратата се похлопа. Беше по-възрастната жена от кухнята.
— Сеньорита, ела яде.
Люси се поколеба, по-скоро за да се зареди със сила, отколкото от нерешителност, стана, отключи вратата и се измъкна навън.
Кармен, Шоз и малкото момче бяха седнали на голямата маса. Централното място беше заето от Шоз.
Сърцето на Люси се сви. Тримата се хранеха, очевидно току-що започнали. Когато влезе, те се спряха и я загледаха, а тя отбягна погледите им, извърнала глава встрани. На масата нямаше място за четвърти човек, но дори и да имаше, не би се присъединила към тях. Дали нямаше да се храни в кухнята като слугиня? Ударите следваха един след друг. Хрумна й да вземе поднос с храна и да го занесе в стаята си, но се сети, че не се намира в Ню Йорк. Тук навярно не бяха чували за поднос, но дори и да имаха, щяха да помислят, че се сърди. Кухнята си оставаше единствената алтернатива. Тя се запъти натам, поглеждайки още веднъж към милата семейна картина.
— Коя е тази, татко?
— Казва се Люси. Къде отиваш?
Тя се спря на място и се обърна с лице към него.
— Отивам да си взема нещо за ядене.
— Храната е тук, на масата. Линда, донеси още една чиния.
Той започна да се храни със съсредоточеността на човек, комуто дълго време е била отказвана нормална храна.
Кармен започна гневно да протестира срещу косвената покана. Сякаш Люси би я приела!
— Благодаря, но предпочитам да вечерям сама — каза тя и побърза да се скрие в кухнята.
Искаше й се да удари някого или нещо или пък да се разреве. Не направи обаче нито едното, нито другото. Вместо това инспектира тенджерите и тиганите, намери чиния и си сипа по много от всичко. Седна на един стол до неразтребената кухненска маса и мрачно прецени ситуацията — щеше да яде върху изцапана от сурово месо и останки от брашно маса в кухнята като слугиня. Докато престъпникът вечеряше като крал оттатък заедно с шаврътливата си съпруга и малкия си син. Тя бодна от храната пред себе си, но гладът й беше попреминал. Във всички случаи обаче се налагаше да съхрани достойнството си. Изглежда, че то беше единственото, което й остана.
Кармен влезе в кухнята, носейки съдовете от вечерята, докато очите й изпускаха мълнии. Люси продължи да се храни, без да обръща внимание на другата жена, заслушана в приказката, която Шоз разправяше на сина си преди лягане.
— Татко, все още е рано! — протестира Роберто след нейния край.
— Аз също си лягам — каза Шоз. — Ако искаш да те придружа до леглото.
Роберто с готовност се съгласи с подкупващото предложение.
Очите на Люси се замрежиха от сълзи. Тя сведе поглед надолу, за да не позволи на Кармен да забележи. Към малкото момче Шоз се отнесе с топлота, а тонът му бе мил и добродушен. Тя си представи как той завива Роберто в леглото и видението й причини непоносима болка. Не можеше да яде повече. Чу как Шоз пожелава лека нощ, как се затваря една вратата, след това и още една.
Значи той също щеше да си ляга. На Люси не й се мислеше за след това. Просто не смееше.