Кармен й хвърли една престилка.
— След като досега не си се помръднала — каза тя с ръце на хълбоците, — ще измиеш всичко. Аз си лягам.
Тя съпроводи думите си с присмехулна усмивка. Люси рязко се изправи.
— Няма да мия нищо в тази кухня.
— Шоз каза, че ще ми помагаш. Да си направила днес нещо? Не! Така че ще измиеш.
Люси не помръдна. Сърцето й биеше до пръсване.
— Там, откъдето идвам — каза ясно тя — имаме петдесет прислужници да готвят и чистят. Петдесет! Никога ме съм готвила в живота си, нито пък съм чистила. И никога няма да го направя. Тези занимания са за хора като теб.
Очите на Кармен се разшириха.
— Тъпа кучка! — извика тя и преди Люси да се усети, сграбчи дебелата й плитка и грубо я задърпа. Люси се задъха от болка и се опита да се отскубне, но преустанови борбата, когато видя ножа, който Кармен опираше в гърлото й. Никога в живота й не я биха малтретирали физически, затова остана шокираш.
— Ще те клъцна — изсъска Кармен, — и тогава няма да си толкова хубавка. Затова прави, каквото ги казвам.
Истински уплашена, Люси не посмя да реагира. За разлика от Шоз, Кармен беше непредсказуема. Люси се тресеше цялата от напрежение.
— Сега си лягам — съобщи Кармен, наблягайки умишлено на последната дума със самодоволен израз. Пусна Люси, усмихна й се победоносно и излезе.
Люси седна на мръсната маса, отблъсна чинията си и се опита да се съвземе. Ръцете й продължаваха да треперят, защото подобна обида й дойде твърде много. Тази жена бе на косъм от това да я заколи. Неговата съпруга се оказа чудовище. Но какво можеше да стори тя?
Някъде се затвори врата. Връхлетяха я куп спомени за нея и Шоз, за ръцете му и всепоглъщащата му уста. Тя си представи какво става в момента в неговата стая, начина, по който докосва Кармен, целувките му, как нахълтва в нея, притиснал я към себе си изотзад. Люси затвори очи.
Не можеше да понесе мисълта за това точно в него миг.
Но въображението й бе неудържимо и отново я отведе в спалнята на Шоз. Изведнъж Люси се изправи и побягна от кухнята. Трябваше да избяга от тази къща, трябваше да избяга от тях! Втурна се към външния портал, взе на един дъх стъпалата и не спря лудия си бяг, докато не стигна едно от дърветата до потока. Люси се облегна върху дънера му и се опита да си поеме дъх. Лицето й бе мокро от собствените й сълзи.
Нима бяха изминали само часове, откакто я беше прегръщал и целувал? Това се случи, след като го бе ударила. Нямаше съмнение, че я пожела, без да се съобразява с присъствието на жена си в съседната стая. Постъпката му бе смущаваща, но тя не изпита отвращение. Ала бе така ядосана и оскърбена, сякаш тя беше предадената, а не съпругата му. Ако можеше само да избяга оттук!
Но не! Дори не би се и опитала. Даже и да можеше да се измъкне от тази дяволска долина, едва ли някога би успяла да намери сама пътя към цивилизацията. Ще трябваше да остане тук като полузатворник, докато Шоз не я освободи. Осъзна, че продължава да му вярва, независимо от лъжите и забележките му.
Люси изтри очи и си каза, че всичко е въпрос на време. А времето бе нещо, с което можеше да се справи. Беше млада и силна, и ако успееше да надене усмирителна риза на емоциите си, всичко щеше да е наред. Само трябваше по-често да си припомня голите факти: тя беше Люси Браг, а той — един престъпник. Тя не го искаше, защото не си подхождаха. Кармен му беше лика-прилика. Напълно.
Той се загледа през прозореца навън в нощта, без да успее да види много, защото си беше избрал стая с изложение на запад, която гледаше към главния вход на долината. Можеха да се доловят само тъмните очертания на назъбените върхари. Ако беше ден, погледът му щеше да стигне до безкрая отвъд планината. Но не можеше да види нея.
Чу я как напуска къщата и успя да се ориентира по шума, че е заобиколила от другата страна и се е отправила към потока. Представи си я как бяга с издута от вятъра циганска рокля, разкриваща дълги и съблазнителни крака.
— Скъпи?
Кармен се плъзна от леглото, застана зад него и притисна голите си гърди към гърба му. Той все още не бе свалил джинсите си, затова тя го хвана подканящо през дочения плат. Беше твърд и готов за действие, но не заради нея, а защото желаеше Люси.
— Много съм ти липсвала — каза доволно тя, погали го по рамото, след което го захапа.
Той се размърда.
— Ела в лотото — продължи тя и го погали но цялата дължина с веща ръка.
Шоз не беше на себе си или по-скоро в плен на някаква магия. Извърна се рязко и се освободи от ръцете й.
— По-късно — каза той и се изниза бос покрай нея към вратата на спалнята.
— Къде отиваш? — запита тя с див поглед.