Единствено Кармен подхранваше илюзията, че има семейство. Тя беше бледа сянка на онова, за което си мечтаеше и което бяха осъществили родителите му, но той не можеше да се откаже, колкото и да беше глупаво, от тази илюзия.
Шоз се втренчи в тъмнината. Напрежението в слабините му беше спаднало. Време да се върне обратно при Кармен. Люси не беше за него.
Ала не помръдна. Остана при портика, загледан в неясните очертания до реката, докато вятърът не го облъхна с нейния аромат. Полудял от желание, той прогони съмненията си и се отправи към нея.
Люси също беше илюзия, без която не можеше. Той си помисли, че в друго време и на друго място неговият блян можеше да стане реалност.
27
Люси не чу нищо в нощта на това затънтено и обречено място, затова стреснато подскочи, когато той я докосна.
— Не успях да те уплаша — каза Шоз.
Беше една от най-тъмните и самотни нощи, преживени някога от Люси, с надвиснало и мрачно небе, беззвездна и премазана от извисените наоколо канари, които я правеха още по-непрогледна. В мрачината не беше възможно да се различи къде свършва небето и откъде започват скалите, затова Люси доби фантастичната представа, че са се слели в едно и са се разпрострели върху нея подобно на нисък, заплашен от срутване таван.
Появата на Шоз я успокои, защото беше земен и реален, независимо че бе последният човек, с когото искаше да бъде. Трудно различаваше очертанията на фигурата му, а изражението на лицето му й се губеше съвсем. Можеше да види единствено блесналите зъби и бялото на очите му. Отстъпи назад. Той се появи изневиделица като привидение, с което направи атмосферата още по-призрачна — демон, пратен специално, за да я измъчва.
— Какво искаш?
— Искам теб, Люси.
Гласът му бе нисък и подканващ и изрече името й с тон, който имаше магически ефект върху нея. Хипнотизиращото привличане отново я обсеби, но тя бе твърде оскърбена от факта, че жена му и детето са само на хвърлей камък от тях. Ако Кармен не съществуваше и бяха сами в нощта, на това място и по това време, изобщо не би му устояла.
— Ами тя?
Шоз се прокле затова, че не се показа по-въздържан и не възприе по-тънък и фин подход. Но с Люси му бе трудно да бъде изтънчен. Откакто я срещна, тя извикваше най-лошото в него. Не че се отнасяше като ангел с другите свои жени.
— Люси! — подхвана той с намерението да скъси дистанцията помежду им, за която усещаше, че бързо се разраства.
Тя извърна глава, но не достатъчно рязко, за да не може проницателният му поглед да забележи, че в очите й блестят сълзи.
Той нямаше готов отговор на въпроса й, защото го обмисляше безрезултатно цяла вечер, без да стигне до окончателно решение.
— Остави ме.
Ако можеше, би го сторил. Той пристъпи напред и я хвана за ръката.
— Предишния път ме искаше, когато си мислеше, че е за последно.
— Защото бях глупачка и смятах, че наистина е за последно. — Тя се опита да се отскубне, но той не й позволи.
Беше засегнал много важна за него тема, която обикновено не коментираше. Ала в нощ като тази всички забрани падаха.
— Защо, Люси? Бях решил да те оставя сама, но ти ме поиска. Ти ме помоли. Защо?
Беше хванал и другата й ръка и се намираше толкова близо до нея, че тя усещаше топлината на тялото му.
— Пусни ме!
— Искам да ми кажеш! — настоя шепнешком той. Повторният й опит да се освободи беше много по-вял. Той беше твърде близо, твърде много мъж, твърде възбуждащ. Ухаеше на тютюн, пот и кожа. Тялото й се разтрепери от отчаяние и желание.
— Моля те да ме пуснеш!
— Не и докато не ми кажеш защо ме окуражи, Люси.
Тя изведнъж даде воля на емоциите си.
— Защото не съм само една благовъзпитана госпожичка. Защото исках — поколеба се тя в търсене на най-грубата и оскърбителна дума — секс. Вече го бяхме правили, нали? Нямаше да стане нищо, ако повторехме. Исках да опитам още веднъж, но със сигурност не можех да го сторя с някой от моите познати. Най-важното бе, че нямаше да те видя никога повече, така че никой не би узнал. Бях в безопасност. Така че можех да изпитам безнаказано удоволствие, преди да ти кажа сбогом.
Той я пусна, отстъпи няколко крачки назад и застана неподвижно. За момент Люси съжали за всичко казано. Тогава зъбите му се оголиха.
— Какво би казала да си вземем сбогом сега?
Тя не обърна внимание на заплашителния му тон, съсредоточена изцяло върху съдържанието на думите. Загледа го втренчено, опитвайки се да разбере дали това не е поредната му лъжа.