— Какво?
— Утре заминавам.
— Напускаш?
— Точно така. Никой никога няма да разбере, Люси. Малката ти тайна ще е в безопасност при мен.
Той не я доближи. Вместо това се облегна отпуснато на едно дърво, подгъна коляно и подпря крак на дънера. Очите му не я изпускаха нито за миг.
— Къде отиваш? Кога ще се върнеш? Какво ще стане с мен?
— Къде отивам, не е твоя работа. Ще се върна след около десет дена, след което ще намеря време и място да те освободя.
— Искам да ме махнеш от тази дупка. Искам да ме вземеш с теб. Нали обеща да ме пуснеш веднага щом пристигнем.
— Не отивам на градинско увеселение. Нямам намерение да се отмятам от думите си, когато се върна.
— Негодник.
— Не си много оригинална.
Тя разбра, че е безполезно да спори, защото той никога нямаше да промени решението си. Помежду им се възцари мълчание. Люси скръсти плътно ръце на гърдите си.
— Искам си довиждането — презрително провлачи той.
— Никога повече.
— Никога е несериозна дума, госпожице Браг.
— Аз пък съм напълно сериозна.
— Защо? — запита присмехулно той. — Никой няма да разбере. Обещавам, че няма да си мръдна и шапката за поздрав, ако някой ден се засечем в Ню Йорк.
— Отвращаваш ме.
Той се отблъсна от дървото. Зъбите му отново побляснаха.
— Чувството е взаимно, принцесо. Наслаждавай се на нощта, като мен.
С тези думи той я остави, без дори да я удостои с поглед.
Люси не се усъмни нито за миг къде отива и при кого.
Въпреки че не вдигна никакъв шум на влизане в къщата, стъпките му бяха тежки и стегнати. Успя да се пребори с желанието да затръшне входната врата с все сила.
Тя беше като всички останали дами, които беше чукал, и които гледаха през него, сякаш беше невидим веднага щом напуснеха леглото. Презираше я повече от другите, повече дори от Мериан.
Когато влезе в спалнята, Кармен запрати една чаша по него. Той се наведе и тя се разби в стената, минавайки на косъм от главата му.
— Не ми си мяркай повече тук!
Шоз не беше в настроение да спори, нито да се занимава с нея.
— Това е моята спалня. Ако не тя харесва компанията ми, напусни.
Тя се отпусна неподвижна. Беше облякла френско бельо, прозрачно и черно, което разкриваше всичко. Гърлите й се вдигаха тежко, а погледът й беше див. Но беше хитра и го познаваше добре.
— Какво стана? — запита Кармен, докато го изучаваше проницателно.
Той мълчаливо изхлузи джинсите си. Беше доволен, че не взе Люси, защото последното нещо, което му се искаше, бе да бъде жребец за частно ползване от госпожица Браг.
— Не си я чукал — каза Кармен.
— Не — отговори той с надеждата да го остави на мира.
— Не я ли желаеш? — продължи тя, като го гледаше, както котката — мишка.
Той се усмихна презрително.
— Не ми пука за фригидни кучки, скосено за онези, които после ще изтърчат при татенцето да му се жалват. Искам да ми е мирна главата.
Кармен беше твърде умна, за да се остави да я залъгват, и разбра всичко. Беше в същото време достатъчно лукава да не го показва.
— Коя е тя? Коя е тази никаквица, дето си придава важност?
— Използвах я да се измъкна от затвора и я взех за заложница. Ще я освободи веднага щом стане възможно.
Той нямаше и най-малко доверие на любовницата си, затова не смяташе да й разкрива самоличността на Люси.
— Заради откупа?
— Нищо такова — отговори нетърпеливо той. — Не съм я отвличал и предпочитам да не утежнявам допълнително досието си.
Кармен го загледа, докато той се покатери на леглото Шоз се опита да не мисли за Люси, тази снобска кучка, защото ако го стореше, ядът нямаше да му позволи да заспи. Вместо това се насочи към нещо, което го занимаваше живо в последно време.
Дали пушките все още си бяха на място, заровени близо до Хенгинг Трий? Вероятността да са непокътнати беше голяма, но той не можеше да ги държи там до безкрай. Не можеше да си позволи да ги загуби, защото сделката с тях не беше реализирана. Беше решил да вземе всичките си хора, за да прибере оръжието. Щеше да остави само двама, които да се грижат за селото и Люси. Ако всичко се развиеше по план, щяха да се приберат обратно след десетина дни. Щяха да натоварят пушките на четири здраво впрегнати коне. Трябваше да бъдат много хитри и предпазливи при повторното влизане в Тексас. За късмет оръжието не беше заровено близо до окръг Парадайз. Когато преминеха границата на връщане, той щеше да спре за кратко, за да изпрати телеграма до свръзката си и да препотвърди сделката.