— Да си дойдем на думата — избухна Рейд, — защото знам за шибаната Куба повече, отколкото ти някога ще научиш.
— Знам, Рейд. Ти и семейството ти сте едни от главните инвеститори, нали? Маравиля, железниците, товарни депа, складове, пристанища, оставям на теб да продължиш.
— Половината от борда на Манхатън Банк има важни и значителни активи в Куба — озъби се Рейд.
— Точно така. Ето затова сме толкова загрижени, както вече споменах. И когато пушките започнаха да стигат до бунтовниците в Хавана, правителството се свърза с мен.
— Шоз ли доставя част от пушките? — поинтересува се Ник.
— Шоз доставя по-голямата част от пушките. През последната година се справя много успешно, защото е умен. Почти го бяхме спипали преди няколко месеца в Корпус Кристи, когато изпращаше една пратка. За нещастие той и хората му ни се изплъзнаха.
За първи път агентът стана мрачен.
— Независимо от всичко мога да ви обнадеждя, и то много, защото разполагаме с информатор в Сантяго.
Всички наостриха уши, с изключение на Рейд, който нервно крачеше напред-назад.
— Какво, по дяволите, ме засяга това? В момента не давам и пет пари за Куба.
— Разбирам, че дъщеря ти е най-важното нещо за теб в момента, Рейд. Но ще се съгласиш, че имаме общ интерес — да закопчаем Шоз Купър.
— Доколкото разбирам, ще ни излезеш с предложение? — запита студено Ник.
— Дяволски си прав. Ще работим заедно. С други думи, вие ще свършите моята работа в Мексико, където нямам нито пълномощия, нито законно право за действие.
Шест чифта очи се спогледаха, преди да се обърнат отново към Лойд.
— Не мисля, че някой тук би имал нещо против да погази един-два мексикански закона — каза Брет. — Лично аз съм за.
— Много добре, но нека се уверим, че се разбираме правилно един друг. Ще ви кажа всичко, което трябва да знаете, но ако пътищата ви се пресекат с тези на мексиканските власти, сте частни лица, които действат на своя глава.
— Тази игра ни е вече позната — каза Дерек. — Можеш да продължаваш.
— Бунтовниците отчаяно чакат нов товар от пушки — каза Лойд. — Наскоро пратката се забави, когато един от техните хора беше арестуван от испанските власти и впоследствие екзекутиран. Той се е срещал три пъти с Шоз през последната година в Тексас, за да купува пушки и да ги изпраща в Куба. Каналът не е унищожен. Ще изпратят някой друг да заеме мястото на убития, и то скоро. Когато сключат нова сделка по прехвърлянето, ще знаем точното място, на което ще бъде и Шоз.
Рейд се хвърли напред.
— И ще го чакаме там!
— Точно така.
— Тогава ще го убия — каза Рейд.
28
При отварянето вратата се храсна с трясък в стената. Люси скочи от леглото, разбудена от здрав сън. През прозорците струеше ярка слънчева светлина. Тя придърпа чаршафа до брадичката си, защото си спомни, че не носи нищо друго освен долни гащи. Очакваше да срещне един накипял от яд Шоз.
Вместо това на вратата застана Кармен, облечена в огненочервена блуза и черна пола, под която носеше златиста фуста. В косата й бяха затъкнати розови гребени.
— Ставай!
Люси премигна неразбиращо.
— Моля?
— Слънцето отдавна изгря. За каква се мислиш? Всички вече са на работа — каза Кармен и напусна стаята.
Люси прецени възможността да се опълчи на Кармен; коя беше тя, в края на краищата, че да й казва какво да прави? Реши, че не си заслужава да се разправя с такава непредвидима жена. Освен това, ако се съдеше по дневната светлина и гнетящата с влага жега, вече се беше у спала. Тя стана и бързо се облече и изми.
В кухнята Кармен и по-възрастната жена месеха тортили.
— Най-после! — посрещна я с викове Кармен и плъзна една точилка към нея. — Линда ще ти покаже как се прави.
Люси изведнъж се оказа с точилка в ръка — жестока несправедливост.
— Няма да върша нищо, защото дори не съм закусила.
— Нейно величество не била все още закусила! — имитира я Кармен. Беше в едно от свирепите си настроения. — Чу ли, Линда? Ти си наша пленница и ще правим с теб, каквото поискаме. Каквото поискам.
На Люси й дойде до гуша, затова захвърли точилката.
— Не съм ви затворник и ще закусвам. Дори ако трябва да си приготвя нещо сама — добави тихо тя.
Последното само по себе си беше огромна отстъпка. Все още сънена, Люси беше забравила за случката от предишната вечер. Кармен я сграбчи за ухото, причинявайки й болка.
— Вчера не разчисти, нали? Днес спиш до седем, а и не желаеш да работиш. Искаш ли да те дам на мъжете?
Люси рязко се освободи. Ухото й пулсираше, сърцето й биеше лудо, а очите бяха разширени от ярост.