Люси привикна с горещината.
Изминаха няколко дни. Тя ставаше веднага след изгрев слънце, прекарваше целия ден в кухнята с Линда, като се изключваше времето за сиеста, прислужваше на Кармен и Роберто на обяд и вечеря и свършваше работата малко след стъмване, когато кухнята биваше чиста и подредена. Последните нощи беше твърде изтощена, за да върши нещо друго, освен да се просне в леглото и да потъне моментално в дълбок сън.
Тази вечер не бе съсипана от работа, въпреки че бе уморена. Измъкна се от къщата и отиде до реката с надеждата жегата да не е толкова смазваща до водата. Не подухваше никакъв вятър, само застинала влажна жега. Но когато се заслуша внимателно, до ушите й достигнаха нови, непознати дотогава шумове. Трудно доловимото бръмчене на разтревожен комар, конско пръхтене и малко по-нататък като че ли вой на самотен степен вълк. Тя започна да брои дните.
От заминаването на Шоз бяха изминали три. Трябваше да се върне след седмица. Или най-много седмица и половина.
Ако нещо не го забавеше.
Тя откъсна една тревичка, пъхна я в устата си и се замисли за онова, което сънува — много тревожно съновидение — същата сутрин, в която Кармен я събуди толкова безпардонно.
Тя и Шоз, голи и сплетени един в друг, правеха любов лениво и с наслада. Образът беше много вълнуващ и истински. Най-странната и будеща безпокойство подробност не бе непоносимата възбуда. Страшното бе, че в съня й те се смееха през време на акта.
Шоз я беше обладавал три пъти и всеки път биваше много пламенен и напрегнат. Но в съня й я любеше с такова неангажиращо увлечение и весела игривост, че тя трудно можеше да го познае.
Люси тръсна глава, за да прогони видението. Всичко беше толкова глупаво. Как се любеше Шоз не беше нейна грижа, а на Кармен.
Кога ли щеше да се върне? Беше удивителна бързината, с която човек можеше да промени напълно чувствата си. При пристигането им в долината и появата на Кармен тя се беше зарекла да не го поглежда повече. Сега се молеше да се завръща възможно по-скоро. Той щеше да уреди нещата и да постави ужасната Кармен на място.
Двете жени бяха постигнали някакво статукво, при което Люси си вършеше задълженията, за да удовлетвори самодоволството на противницата си. Насладата, с която Кармен я принуждаваше да робува, беше отвратителна. Предишните дни Люси беше твърде изморена даже да мисли, но сега почувства огромно негодувание и възмущение.
Как ли Шоз успяваше да я понася?
Отговорът беше един, и то ужасен; намираше я за толкова прекрасна, че не можеше да разбере същността й. Не беше първият мъж, заслепен от любов.
Люси се надигна. Горчивата действителност беше разрушила удоволствието от хубавата нощ. Тя се извърна към къщата и крадешком се промъкна вътре.
За да се намери лице в лице с Кармен, която стоеше във всекидневната, облечена в жълта рокля, преметнала златотъкан шал върху раменете и с превързана червена кърпа около гъстата си къдрава коса. Двете жени се втренчиха една в друга.
— Къде беше? — запита Кармен.
— Бях седнала до реката, ако нямаш нищо против — отвърна надменно Люси.
— Сама?
— Разбира се, че сама. Да не би с койотите?
— Може да си била с Педро.
— Педро ли? — сви се на кълбо Люси.
Кармен изглежда остана доволна и се измъкна покрай нея навън. Люси я проследи с поглед, учудена къде би могла да отива, но нощта бързо я погълна. Поведението на Кармен й се стори странно, но реши, че би могла също като нея да потърси прохлада край потока.
Люси се поспря, докато минаваше край вратата на Роберто, защото видя, че е полуотворена и отвътре струи светлина. Не беше ли късно малкото момче да е все още будно? Тя леко побутна вратата.
— Роберто?
Той лежеше буден на леглото. Изглеждаше толкова тъжен и самотен, че видът му трогна Люси.
— Добре ли си?
Той се изправи. Очите му бяха големи и черни.
— Да, сеньорита.
— Не можеш ли да заспиш?
Той поклати глава, без да откъсва сериозния си поглед от нея.
— Защо не? Вече не е толкова задушно.
Роберто отново поклати глава.
— Не обичам да съм сам в нощта — избърбори най-после той. — Татко го няма, видях, че вратата е отворена и вътре няма никой, мама също излезе…
На Люси наистина й се прииска да удуши Кармен. Майка му със сигурност знаеше, че Роберто се страхува да остава сам през нощта.
— Виж какво — подхвана окуражително тя — сега съм тук и отивам да си легна. Ще бъда съвсем близо, в съседната стая.