Дали Шоз щеше да хареса промените във външността й?
Тя прогони тези безсъдържателни и нелепи разсъждения начаса. Все още прекарваше по-голямата част от времето в кухнята заедно с Линда. От дълго време посвещаваше полагаемото следобедно време за почивка на реката, където седеше на брега или се къпеше. Осмеляваше се да плува само с дрехите, които изсъхваха достатъчно бързо по нея, и то когато беше сигурна, че двамата пазачи бяха заети някъде другаде. Те отделяха по-голямата част от времето си да играят карти и да пият ракия с очевидно безгранична ненаситност.
Един следобед Люси направи потресаващо разкритие, което се отрази драматично върху отношенията й с Кармен. Недостатъчно уморена да почива, тя се отправи към реката, където се натъкна на Кармен и Педро, голи, както майка ги е родила. В действията им липсваше всякаква благопристойност, затова Люси побърза да се отдръпне. Двамата бяха твърде заети със заниманията си, за да я забележат.
Дали Шоз беше в течение? Пулсът й се ускори. Дали знаеше, че жена му е прелюбодейка? Сигурно не. Изпълни я нещо като възбуда, затова се поспря и се облегна на стената на къщата с изопнато от напрежение тяло. Шоз не беше от мъжете, които биха позволили да му слагат рога. Той не подозираше нищо. Но какво трябваше да направи тя?
Люси разбираше колко е грешно и нехристиянско да се радва на това, че Кармен е такава змия. Но изпитваше задоволство. Естествено никога нямаше да доносничи срещу Кармен, без значение колко я презираше и колко лошо бе отношението на тази жена към нея. Рано или късно Шоз щеше и без това да научи всичко, а това беше ужасно, защото тя си представи неговия гняв.
Люси реши да се изкъпе, за да успокои нервите си. Тъкмо беше влязла във водата, когато чу шум на брега. Побърза да се потопи до шия, защото знаеше, че въпреки блузата и фустата, от нея се виждаше недопустимо много. Изненада се, когато видя Роберто, застанал нерешително до едно дърво.
— Здравей — усмихна му се Люси.
Беше вече правила няколко опита да спечели приятелството му, но малкият беше срамежлив и отговаряше на въпросите й само с „да“ и „не“, независимо, че излапа бисквитите преди няколко дни. Роберто също направи опит да се усмихне. Усмивка на изоставено същество, която я прониза като нож. Изведнъж на Люси й хрумна идея.
— Искаш ли да се изкъпеш с мен, Роберто?
Лицето на момчето просия и то пристъпи напред.
— Да, сеньорита.
— Можеш ли да плуваш?
— Да — закима енергично той. — Татко ме научи. Плуваме с него през цялото време, докато е тук.
— Събличай всичките дрехи, остави само долните гащи — посъветва го тя.
Той откликна с готовност и скоро шляпаше до нея в плитката вода. Люси започна да го плиска игриво. Той се заля от смях и се гмурна под вода, за да се появи на повърхността като морско свинче, което си поема въздух.
Пръскаха се и играеха в гьола като две деца. Люси се радваше да види как Роберто се забавлява истински. Помисли си, че трябва да го правят по-често, затова реши да намери и други неща, с които да се занимават заедно. В него момент Кармен се развика от брега. Люси инстинктивно се потопи отново във водата, но този път майката на Роберто беше сама.
— Какво правите? — изкрещя тя. — Излизай веднага на брега, Роберто.
Роберто побърза да се подчини. Цялата радост от лицето му се изпари и изражението му отново стана сериозно и затворено.
— Обличай се — продължаваше да го навиква Кармен, сочейки към ризата, джинсите и мокасинките му. — Оставил си ги в калта. — Тя се обърна към Люси и изля целия се гняв върху нея, докато Роберто се бореше с дрехите си. — Ти! Ти си виновна!
Люси се изправи, при което водата започна да се стича на талази от нея. При вида на безупречното й тяло гневът на Кармен се разрази с нова сила, а очите й се присвиха.
— Какво толкова съм сторила? — запита спокойно Люси. — Плувах и поканих Роберто да се присъедини към мен.
— Млъквай! Той е мой син, не твой, а аз не му разрешавам да плува, разбра ли?
Люси никога не беше мразила някого така, както Кармен. Излезе от водата и се изправи срещу нея.
— Разбрах, че не заслужаваш да те наричат „майка“.
Кармен започна да премигва, неспособна да разбере какво точно й казва Люси.
— Какви ги дрънкаш? Говори разбираем английски.
— Не заслужаваш да имаш такова сладко момченце — избухна Люси.
Кармен я изгледа кръвнишки, тропна с крак, след което намусено грабна Роберто за ръката и го помъкна след себе си към къщата. Люси мълчаливо ги съпроводи с поглед. Вътрешно я болеше за Роберто, но какво можеше да направи?