Той беше син на Кармен.
Току-що беше изцедила мократа си коса, когато Кармен се появи отново, носейки вързоп дрехи в крещящи цветове, и хвърли мръсното пране към Люси.
— Искаш ли да плуваш? — присмехулно запита тя. — Тогава плувай, докато оправиш и тези.
Люси погледна към камарата игриви тоалети на Кармен.
— Какво е това?
— Пране.
— Очакваш от мен да пера?
— Започвай, путано.
Люси се взря в жената срещу нея. Беше й дошло до гуша, както никога дотогава.
— Не — отсече тя, — няма да го направя.
— Какво?
— Няма да ти пера дрехите, Кармен — каза вбесена Люси. — Имаш си жени затова, аз не съм ти перачка.
Отказът шокира Кармен, но само за секунда. Тя замахна с ръка, но Люси беше подготвена и ловко отстъпи назад.
— Сега ще те дам на мъжете! — извика Кармен.
Сърцето на Люси спря да бие, след което ускори още повече своя ход.
— Няма да го направиш — изкрещя не по-малко яростно тя, събрала цялата останала й смелост, — защото ще кажа на Шоз за теб и Педро!
Кармен побеля като платно.
Люси разбра, че бе постигнала първа малка победа. Ала нейното въодушевление беше подплатено от страх, затова тя зачака реакцията на Кармен. Мексиканката беше така бясна, че представляваше заплашителна гледка, тъй като не успяваше да овладее яростта си.
Люси се възползва от мига и забърза обратно към къщата. Очакваше Кармен да я последва моментално, но това не се случи. Вътре в стаята тя се облегна върху хладната каменна стена, за да даде възможност на сърцето си да се успокои. Дали заплахата й щеше да даде резултат? Или Кармен щеше да отговори по подобаващ начин?
До вечеря нищо не се случи. Роберто се появи точно в седем, а в погледа му се четеше объркване. Люси го успокои с усмивка. Изминаха петнадесет минути, а от Кармен нямаше и следа. Люси реши да сервира на Роберто. Навярно мексиканката все още не беше решила какво да прави. Малкото момче започна да се храни с апетит.
Най-накрая се появи и Кармен, мрачна и настръхнала.
— Защо се храни сам? — запита заядливо тя. Преди някой да разбере какво става, тя вече беше помела чинията на сина си на пода.
— Прибирай се в стаята! — разкрещя се тя.
Роберто се затича към единствената територия, върху която се чувстваше сигурен и затръшна вратата след себе си.
— Как можа! — не успя да сдържи възмущението си Люси.
— Ако кажеш още една дума, ще те убия — приближи се към нея с вирнати юмруци Кармен.
По-късно Люси не осъзна как бе устояла, но не мръдна от мястото си и се противопостави, без да трепне, на противницата си, когато двете застанаха лице в лице.
Кармен избълва нещо неразбираемо и се отпусна на пейката до масата. Люси почувства огромна слабост и облекчение. Заплахата беше проработила и отдалечила Кармен на безопасно разстояние. Тя внезапно дойде на себе си, когато видя Линда да почиства неразборията по пода.
Люси забърза към кухнята, за да сервира. Веднага след това сипа нова чиния на Роберто и въпреки надигащото се отново напрежение се отправи към стаята му. Кармен само я изгледа с неприязън.
— Много го глезиш.
Люси се поуспокои и почука на вратата на детската. Не последва никакъв отговор, затова влезе вътре. Роберто седеше много сериозен на леглото, сключил ръце в скута си. Когато я видя, сякаш се освободи от някакъв невидим товар.
— Донесох ти вечерята — каза ласкаво тя.
— Не съм гладен — отвърна момчето, като се стараеше да срещне погледа й. Беше очевидно пренапрегнат, но при вида на чинията с храна стомахът му се обади подканваща.
— Да ти правя ли компания, докато се храниш? Какво ще кажеш, ако ти разкажа за братята си? — запита тя и приседна до него.
Роберто започна да яде под съпровода на нейната история за Джон и останалите братя.
Същата нощ Люси не можа да заспи, защото беше твърде възбудена от многобройните стълкновения с Кармен. Все още бе учудена от собствената си дързост и смелост, а след трезвия анализ на положението към тях се прибави и чувството на триумф.
Добре бе да усеща, че е способна на отпор с високо вдигната глава. Чак сега започна да проумява, че никога преди не й се бе налагало да се бори истински за нещо.
Винаги имаше, каквото си поиска — пари, храна, дрехи, прислуга, подаръци, обожатели. Всичко й се поднасяше върху сребърен поднос. Дори мъжете! Всеки, когото си пожелаваше, биваше увлечен до полуда, обожаваше я и дори се влюбваше безнадеждно. С изключение на Шоз.
Сърцето й се сви. Той трябваше да си бъде тук всеки момент. Беше невъзможно да отрича колко много очакваше завръщането му, както и да не признае някои по-особени чувства — чувства опасни и предателски, които тя мислеше, че е приспала. Но смяташе да се бори с тях, докато може.