Люси остана вцепенена само за миг. С боен вик, достоен за нейните апахски прадеди, тя се впусна напред, изтласка Кармен обратно върху канапето, сграбчи я за косата и задърпа с все сила.
Кармен зави от болка.
Люси беше отгоре и изпита огромно задоволство, докато не видя как дългите боядисани нокти на Кармен не се насочват към лицето й. Почувства ужилването и разбра, че другата я е издрала, затова разхлаби хватката и се дръпна назад. Кармен моментално се възползва по най-жесток начин от предимството си, сграбчи Люси за гърдите и ги изви болезнено.
Люси нададе писък и се опита да се отскубне. Падна на пода, последвана от Кармен, която продължаваше да стиска. Люси се отпусна бездиханна, а от очите й бликнаха сълзи на болка. Кармен отпразнува победата си с вик на задоволство и се отърколи встрани, Люси остана да лежи задъхана, гърдите й пулсираха, а по страните си усещаше парене. Какво се беше случило, че да падне толкова ниско и да стигне до бой с Кармен?
— Не се опитвай да го правиш отново — едва успя да каже запъхтяна Кармен, — защото този път извади късмет, че нямах нож.
Люси се надигна. Косата й се беше разплела, затова тя тръсна глава назад. Нямаше да покаже на Кармен колко я боли за нищо на света. Никога!
Кармен стана и изтръска полите си. Погледът, който хвърли на Люси, беше мрачен, но лишен от обичайната си насмешка. След напускането й Люси също стана бавно на крака, масажирайки леко гърдите си. Без съмнение имаше много контузии, но всичко си заслужаваше, за да изтрие присмехулното изражение от лицето на Кармен.
В следващите дни беше постигнато равновесие. Люси си вършеше работата, и въпреки че внимаваше да не провокира Кармен, не й позволяваше да я командва или обижда. Кармен, от своя страна, също усети промяната и се отдръпна в собствената си територия, хранейки се с приготвената от Люси храна, сервирана й от Линда. Люси престана да плува с Роберто, а бялото брашно се беше свършило, но тя му разбиваше всеки следобед пресен сладолед с огромно удоволствие. Вечер не пропускаше да му разкаже история за някоя от пакостите на братята си, приседнала отстрани на леглото му, докато момчето не заспеше. Кармен знаеше всичко, но демонстрираше безразлично превъзходство и си гледаше своя живот. Люси беше сигурна, че вече се срещаше с Педро след полунощ.
От заминаването на Шоз изминаха две седмици. С всеки нов ден безпокойството й нарастваше, а заедно с него и раздразнението, че брои толкова точно изминаващото време. Вече не му се сърдеше, задето я беше оставил сама. Вместо това в нея настана смут. Ами ако му се случеше нещо? Линда нямаше да каже къде е отишъл, ако знаеше, а Люси не беше толкова глупава, за да пита Кармен. Какво щеше де стане, ако законът го застигнеше и го тикнеха в затвора — или даже изпратеха на въжето? Налагаше й се да се бори с такива отчайващи възможности. Шоз не можеше да е арестуван, той беше жив, казваше си тя, за да уталожи смъртната боязън за неговата безопасност.
Беше малко преди времето за сиеста и непоносимо горещо. Люси беше прекарала последните няколко часа пред пещта, затова беше цялата в пот и зачервена. Тънката й блуза и пола бяха залепнали към тялото, а косата се спускаше надолу в безпорядък. В къщата бяха само тя и Линда, която работеше редом с нея. Люси чу конете и разбра, че се беше върнал.
Сърцето й заседна в гърлото. Духът й заликува и я завладя радостна възбуда. Цялата трепереща, тя побърза да изтрие ръцете си с един парцал. Чу затръшването на врата и стъпките на обутите в ботуши нозе. Изхвърча към вратата на кухнята, където замръзна на място.
Той беше застанал в средата на дневната и я изпълваше с огромното си магнетично сексуално присъствие. Носеше както обикновено неизменните тесни, избелели джинси и износена риза от мек памучен плат. Дрехите му бяха влажни от пот и издути от мускулите на божественото му тяло. Той подпираше върху бедрото си пушка с къс ремък, а шапката беше достатъчно килната назад, че да се виждат ясно очите му. Стоеше, без да помръдва, и се взираше в нея.
В сребристия му поглед проблеснаха искри, щом я видя. Тя не можеше нито да помръдне, нито да си поеме въздух, впримчена в капана на неговия чар. За един безкраен миг те се изучаваха взаимно, чифт сиви очи вперени в две сини. Шоз се беше върнал и нямаше измъкване от дълго премълчаваната ужасна истина. По неведом начин тя се беше влюбила в един кучи син.
30