Шоз продължаваше да я гледа неподвижно.
Секундите се превърнаха в минути, без някой да проговори.
Изминалите седмици му се сториха най-дългите в живота, защото скоро след като напусна Долината на смъртта — и Люси — трябваше да признае своето поражение.
Силната му страст към тази жена се бе превърнала в нещо много по-силно — в идея-фикс.
Тя господстваше в мислите му денонощно, завладявайки ги в най-неподходящото време. Горчилката от последната им препирня беше вече история и отстъпи място на много сериозни чувства. Какво от това, че тя го считаше за по-нисш от себе си? Тук бяха на негова територия и бяха равни. Гордостта му изглеждаше безпредметна, докато се мяташе неспирно през нощта, възбуден и зажаднял за нея. Друг път ставаше най-важното нещо на света, единственият останал му спомен от времето, когато беше уважаван мъж.
Не му харесваше да бъде подвластен на чувства и желания. Можеше да го отдаде на незадоволена похот, но тайно и боязливо си спомняше последната нощ в Долината преди тръгване, по-задушна, тиха и недействителна отвсякога, когато човек се освобождава от задръжките както змия от кожата си. Тогава дълбоко у него проговори нещо останало от младежа, отишъл на Изток, за да учи в университет, целият изпълнен с надежда, желание и амбиция. Този млад мъж беше повярвал в любовта, и би погледнал на жена като Люси по-скоро през призмата на съзнанието, отколкото като на възможна креватна авантюра. Шоз се беше ядосал, неспособен да избяга от проникновения вътрешен глас, който се противопоставяше на най-силния и необуздан порив.
Една част от него броеше дните до завръщането в долината, но другата се страхуваше да се озове обратно в това прокълнато място и при всичко, свързано с него. Тази втора половина, по-разгонена и от бик за разплод, не забравяше нито за миг, че Люси е там. Наложи му си да си припомня, че тя не го очаква. Той я похити и я докара против волята й. Тя беше негова заложница, но не и жена. Навярно никога нямаше да му принадлежи. Можеше да очаква в най-добрия случай още няколко разгорещени сексуални интермедии.
Ами Кармен? Въпросът постоянно измъчваше разсъдъка му. Не беше взел решение относно нея, но знаеше със сигурност, че не е готов да я отпрати и да се изправи срещу Долината сам. Много скоро щеше да дари Люси със свобода. Кармен оставаше единствената, която да го очаква, докато другата щеше да си бъде в голямата къща на фамилията в Ню Йорк, нагласена с най-фини дрехи и скъпи бижута, обградена от кавалери с подобаващ произход.
Трябваше да я пусне възможно най-скоро. Въпросът не търпеше отлагане и беше част от решаването на уравнението, наречено семейство Браг.
За Шоз беше шокиращо да открие, че кланът разполага с частна армия от около стотина човека, половината от които агенти на „Пинкертон“. След като разкри базата им в Каситас, Шоз уреди тайна среща с Фернандо, от когото научи всички важни подробности. Никога преди не го бяха преследвали с такова настървение. Почувства се много неспокоен и притеснен. Беше уверен, че никога няма да открият Долината на смъртта, но не се бе изправял дотогава пред толкова страховит противник, затова щеше да бъде глупак, ако не хранеше съмнения. Да се върне с хората си по познатата пътека през планината, да прекоси Рио Гранде на безопасно разстояние от Каситас, да прибере пушките и да се прехвърли обратно в Мексико заедно с хората си се оказа просто. Но Шоз беше на тръни, през цялото време, докато Сиера Мадре не ги погълна отново.
От съдбоносно значение беше да се освободи от семейство Браг и тяхната армия. Да пусне Люси ставаше наложително. Тя го бе обсебила напълно, но докато не я пуснеше на свобода, той трябваше да поддържа статуквото. Люси щеше да се прибере при своите здрава и неопетнена, без претенции за упражнено насилие. Не му трябваше да подклажда гнева им или желанието да го спипат.
Ала разумните доводи не променяха нищо, защото не успяваха да приглушат нечестивата му страст. Да я види отново след толкова време, беше като да го порази мълния. Измина цяла вечност, преди Шоз да успее да откъсне очи от нейните.
Обхвана я цялата с поглед, което скоро се превърна в мъчение. Тънката й блуза се бе впила в кожата, разкривайки всяка извивка на тялото; полата не оставаше по-назад и подчертаваше дългите, грациозни бедра чак докъдето се съединяваха. Погледът му се разходи по свое усмотрение твърде дълго, където не трябваше.
Двете седмици се оказаха продължителни, горещи и самотни, затова тялото му откликваше подобаващо при гледката на Люси.
— Шоз — едва промълви тя.
Сърцето му биеше толкова лудо, че той едва се въздържа да не пристъпи и да я вземе в прегръдките си, пренебрегвайки всякакъв здрав разум.