— Татко!
Шоз се извърна усмихнат, за да сграбчи Роберто, който се хвърли в ръцете му. Срещата с момчето му позволи да си възвърне част от самоконтрола. Той здраво стисна Роберто. В това време Кармен нахлу задъхана в стаята.
— Шоз, скъпи! Скъпи мой! — заповтаря тя и му увисна сияеща на ръката.
Шоз видя, че Люси бе излязла. Притисна сина си още по-силно. Как ли щеше да се оправи в тази дяволска ситуация?
Когато пусна Роберто на пода, Кармен се вкопчи любвеобилно в него. Беше толкова женствена и кръшна, а тялото му все още напрегнато и възбудено! Това не можеше да убегне от вниманието й.
— Най-обични — замърка тя и се притисна плътно към него, — много ли ти липсвах?
Ръцете й се спуснаха към слабините му.
Главата му все още бе замаяна от образа на Люси.
Когато я избута настрани, Кармен се нацупи. Шоз протегна ръка и погали Роберто по главата.
— Ела отвън — каза му усмихнат той. — Имам нещо за теб.
— Друг подарък? — грейна Роберто.
Шоз му се ухили и кимна утвърдително с глава. Беше глупаво да се отбива в Игъл Пас, за да купи подарък на момчето, но му се искаше да го дари с нещо различно от дървена играчка. Беше рискувал да го арестуват и обесят, но удържа на решението си, без да му мисли много. Той изведе Роберто навън, след което измъкна един обемист, опакован денк от торбата на своето седло. Роберто го грабна нетърпеливо, разкъса хартията и извади чифт красиви каубойски ботуши в черно и гущерово зелено.
— О-о-о, татко!
— Мисля, че ти беше време за такова нещо, нали? — запита ласкаво Шоз.
Залитайки от бързина, Роберто изхлузи мокасинките от краката си. Шоз му помогна да надене новите лъскави и ръчно изработени ботуши през смях.
Люси наблюдаваше просълзена сцената от прозореца на стаята си. Беше толкова затрогващо, че й се прииска да сподели радостта на сина и бащата. За жалост беше невъзможно, защото те принадлежаха на Кармен, не на нея. Буцата в гърлото й сякаш се уголеми. Как си бе позволила да се влюби в него?
За миг си бе помислила, че той ще я приласкае в обятията си, защото погледът му гореше от силно чувство и я обгаряше с обещание. Изглеждаше, че Шоз е не по-малко възбуден при вида й, отколкото тя. А дали всичко не се свеждаше до чиста похотливост? Тя изтри очи. Вероятно виждаше нещата, както на нея й се искаше.
Люси наблюдаваше как той помогна на Роберто да обуе красивите ботуши. Прехапа устни, докато не усети соления вкус на кръвта. Шоз не беше толкова пропаднал. Със сина си можеше да бъде мил и любезен, но не и с нея. Беше глупаво да се надява. Не трябваше да забравя и Кармен.
Мексиканката беше излязла навън. При нейната поява Люси се разсмя горчиво. Застанала зад Шоз, тя беше бясна като стършел от ревност към собствения си син. Защо Шоз не я погледнеше, за да види ясно кучката в нея? В този момент тя не беше дори красива.
Но този факт не би променил нищо, защото женитбата ги обвързваше завинаги.
— Боже мой! — промълви Линда.
Люси се извърна. Беше забравила за нейното присъствие и се ужаси от това, че някой я е видял как изразява открито емоциите си. Тя изтри очи с опакото на ръката си.
— Сълзите няма да ти помогнат — каза добродушно Линда.
— Разбира се — съгласи се Люси и погледна отново към сцената, която се разиграваше пред къщата. За нейно неудоволствие Шоз даде и на Кармен подарък, който приличаше отдалеч на весело обагрен на ивици шал. Мексиканката започна да пищи от щастие и да го прегръща възторжено.
Люси се обърна настрани.
— Много ли го искаш, мила?
— Не го искам! — сепна се Люси, побеляла като платно. — Презирам го, наистина. Освен това той е женен за Кармен.
Линда я изгледа изпитателно, после се закиска.
— Какво му е смешното?
— Кармен не е съпруга на господаря, мила.
— Какво?
— Кармен само живее тук. Тя не му е жена.
Когато Шоз се прибра в къщата, погледът му потърси отворената врата на кухнята. При вида на Люси стъпките му се провлачиха и той се поколеба. Ускореният му пулс го оглушаваше. Тя го гледаше, без да мигне, право в очите. Той усети, че е спрял не на място. Между двамата сякаш бе опъната електрическа жица с най-висок волтаж. Стори му се, че е плакала, защото върхът на носа й бе зачервен.
Кармен разруши магията, когато връхлетя в стаята, превързала шала около кръста си, и нареди на Люси да загрее вода за банята на Шоз. Той продължи към стаята си, докато кръвта във вените му кипеше. После погледна през прозореца, без да вижда нищо.
След десет дни трябваше да бъде в Матаморос. Беше пренасрочил сделката с пушките. В този момент реши, че ще освободи Люси след продажбата. Всичко беше окончателно. След завръщането си в долината щеше да я закара незабавно в Нуево Ларедо.