Шоз извика отново образа й, разгорещен и зачервен от огъня в кухнята, след което си спомни за нейното семейство и могъщата им армия край Каситис. Не му се ходеше пак в затвора. Ако се стигнеше дотам, беше решен да опита бягство без значение колко неразумно е то, поставяйки на карта дори собствения си живот. Смъртта му се виждаше за предпочитане пред затвора. Никога нямаше да лежи отново зад решетки.
Той отпъди болезнените и зловещи спомени.
Кармен влезе в стаята, знойна и подканваща. Издърпа голяма вана иззад един параван.
— Скоро банята ти ще е готова, скъпи.
Прииска му се да го остави сам.
— Любими — подхвана зад него Кармен и плъзна ръка под отворената риза по гладкия и стегнат корем.
— Не сега — отмести ръката й той.
— Не те разбирам, любими.
— Няма нищо за разбиране. Гладен съм, горещо ми е и съм изморен. Пътуването беше дяволски трудно. По петите ми е цяла армия Пинкертоновци. Хиляди неща са ми на главата, Кармен.
— Армия? Но защо? — Изведнъж в очите й проблесна разбиране. — Заради нея, нали?
Шоз й обърна гръб.
— Коя е тя?
— Дъщеря на фермер.
Кармен присви очи и започна трескаво да мисли.
— Няма да ни открият тук, нали?
— Не мисля.
Тя го сграбчи за ръката.
— Ако е такава важна клечка, значи е опасна. Трябва да се отървеш от нея.
— Ще го направя.
— Скоро!
Той само я изгледа.
— Ще ти приготвя банята ей сега — каза Кармен и излезе.
Когато Шоз влезе, Люси тъкмо поставяше съдовете на масата. Престана веднага да се движи, навела глава и устремила всяка чувствена фибра от съществото си в търсене на съзвучие с него. Без да гледа, тя усещаше как той я наблюдава. Сърцето й заби тежко.
Кармен не му беше съпруга, а само държанка.
Люси навлажни нервно устни и се изправи. Погледите им се срещнаха. Атмосферата в стаята се нажежи докрай.
Роберто дотърча в стаята, обут в новите ботуши.
— Татко! — извика радостно той и затанцува, за да демонстрира придобивката си.
Люси се обърна настрани, докато Шоз засипваше с похвали сина си за ботушите. Може би не беше и баща на Роберто.
Всичко стана толкова невероятно, че тя не успя да се съвземе от учудването — и радостта. Линда й каза, как Шоз и Кармен са заедно от пет години, следователно детето е било на една, когато той я е срещнал. Роберто не му беше син, което правеше отношенията помежду им още по-трогателни. Шоз не беше такъв, за какъвто го мислеше. У него имаше поне състрадание и любов.
Люси приготви блюдата за трапезата заедно с Линда, заслушана в тропота от все по-забързания танц на детето. Гласът на Шоз долиташе ласкав и привидно насмешлив — дрезгав баритон. С всеки изминал ден той доказваше, че не е само човекът с дебело полицейско досие.
Люси беше прекалено разтърсена от откритието си, за да се задълбочава в по-нататъшни мисли. Разбра от стърженето на столовете по пода, че са седнали на масата. Кармен не се бе появила все още, но храната беше топла, затова Люси пренебрегна отсъствието й и отнесе две чинии с тортили и ориз в трапезарията, неспособна да откъсне през цялото време погледа си от Шоз. В отговор взорът му видимо помрачня.
Тя се усмихна на Роберто и му направи комплимент за подаръка. Той й отвърна също с усмивка, без да престава да се върти на стола. Втория път Люси им донесе от кухнята две тлъсти пържоли. Остави едната пред детето. Желанието да сервира както трябва я отведе от другата страна на масата. Когато поставяше чинията на Шоз, ръката и се отърка в рамото му. Той се извърна да я погледне.
Приведена над него, Люси усети с гърдите си твърдостта на широкия му гръб. Застина за момент, при което очите им се срещнаха.
— Люси ми разказва приказки за лека нощ татко — прекъсна мълчанието Роберто. — Тя има петима братя.
Люси се изправи и се отдръпна встрани. Осъзна как на Шоз му бе необходимо време, за да схване казаното, преди да отговори нещо несвързано на сина си.
Парадната врата се затръшна и в стаята връхлетя Кармен. Тя зае мястото си до Шоз, точно срещу Роберто. Лицето на Люси се изкриви в гримаса, но тя се върна с нова чиния и я тръсна небрежно пред нея, при което сосът от месото се разплиска върху масата. Люси продължаваше да усеща погледа му върху себе си.
— Несръчна крава — каза Кармен достатъчно високо, за да може Люси да я чуе при оттеглянето си. — Знаеш ли, че по цял ден стои и не върши нищо? Отказва да ни помага на нас с Линда.
В кухнята Люси се спря, преди да вземе каната с лимонада. По дяволите всички лъжи! Никога не беше работила по-здраво в живота си. Можеше да го докаже с мазолите и пришките по ръцете си. Кармен беше тази, която се развяваше по цял ден. Освен през времето, прекарано по гръб. Люси се върна със стегната походка обратно в трапезарията, носейки каната с лимонада в ръка.