— Който е?
— Заем от петдесет хиляди лири стерлинги — отвърна Едуард.
Тамплиерите се размърдаха и заклатиха глави.
— Не можете ли — обади се Бадълсмиър, като гледаше втренчено седналия срещу него Бранкиър — да помолите Филип Френски за заем? Да вземете парите и после да не искате зестра от дъщеря му? Все пак пратеникът на Филип, сър Амори дьо Краон, в момента се тъпче в кухнята на манастира.
Едуард хвърли поглед към Корбет. Споменаването на неговия заклет враг и политически противник явно бе привлякло вниманието на последния.
— Какво мислиш по този въпрос, сър Хю? — подвикна Едуард. — Дали да не те изпратя във Франция да помолиш моя брат во Христе да изпразни съкровищницата си?
— Със същия успех можеш да ме пратиш на луната, Твое величество: Филип е по-фалирал и от теб.
— Всъщност какво искаш! — намеси се дьо Моле. — Заем или подарък?
Едуард се ухили до уши и намигна на Корбет: тамплиерите се канеха да преговарят.
— Ако ми предложиш подарък, дьо Моле — отвърна му закачливо кралят, — ще го приема.
— Нека ти обясня — продължи Великият магистър. — При условие че признаеш официално цялата собственост на тамплиерите в Англия и Гаскония…
Едуард вече кимаше припряно.
— … и правото на свободно преминаване на нашите търговци; и тамплиерската ни църква в Лондон. Говоря за официално признаване — додаде дьо Моле — на цялото ни имущество, движимо и недвижимо.
Кралят не беше на себе си от радост.
— Да, да! — промълви той.
— И четвърт от това злато — заключи дьо Моле.
Едуард се изправи рязко на стола.
— Кое злато?
— Спомена за фалшификатор — продължи дьо Моле. — Който и да е той, очевидно има огромно количество злато. Искаме четвърт от него.
— Съгласен съм! — каза троснато Едуард.
— И накрая — добави дьо Моле, като се наведе със сключени ръце напред, — преди дванадесет години Акр, последната крепост в отвъдморските земи, нашата врата към Светите места, падна в ръцете на неверниците.
— Господ ми е свидетел — промърмори благочестиво Едуард, — че Акр все още ми тежи като камък на съвестта. — И натисна силно с пета ботуша на дьо Варен, да не би графът да се разхили.
— Да, да, сигурен съм, че е така — отбеляза саркастично дьо Моле.
— Бих се в Светите земи — възрази му Едуард. — Преди тридесет и три години отидох там с възлюблената си съпруга Елинор. Може би си спомняте как Владетеля на планината ми изпрати убиец.
— И беше излекуван от лекар-тамплиер — прекъсна го дьо Моле. — Твое величество, изцелението не ти бе пратено без причина. Искаме да вземеш кръста. — Той изчака, докато гледаше как усмивката на лицето на Едуард угасва. — Искаме да се закълнеш, че ще тръгнеш заедно с ордена на тамплиерите на кръстоносен поход за освобождаването на Акр; че ще поведеш голяма, свещена война срещу силите на исляма. Направи го и до празника на свети свети Петър и Павел нашата съкровищница в Лондон, чрез италианските ни банкери, ще преведе на хазната ти петдесет хиляди лири стерлинги.
— Съгласен съм! — викна кралят.
— Искаме веднага да се закълнеш.
— Невъзможно! — отвърна Едуард. — Все още се бия с шотландците!
— Когато тази война приключи, ще положиш ли клетвата? — обади се Уилям Симс, като докосна превръзката на окото си. — Войната в Шотландия е към своя край. Ние се съгласихме да ти дарим тези пари. Сега ти трябва да откликнеш на молбата ни.
Едуард видя фанатичния блясък в единственото око на тамплиера и веднага съжали за своята прибързаност. „Всичките сте в този заговор,“ мина му през ума. „Замислили сте го, още преди да се срещнем.“ Сетне вдигна поглед към Корбет и видя присмехулното му изражение. Писарят го бе предупреждавал за това.
— Утре сутринта — продължи дьо Моле, — ще отидеш на литургията в църквата „Сейнт Мери“ на абатството. Искаме след причастието да положиш клетва, да се закълнеш с ръка на причастието, че когато войната с Шотландия свърши, ще подкрепиш нашия кръстоносен поход.
— И ще получа парите?
— Ще се закълнеш ли?
— Да, да, възнамерявам утре да вляза в Йорк през Микългейт, да мина през „Тринити“ и да отида на литургията в абатството. Ще положа клетва, но ще ми бъдат ли дадени парите?
— Както обещах — отвърна дьо Моле и се облегна назад. — Когато уговаряхме тази среща, спомена, че има и други въпроси за обсъждане, Твое величество.