Сър Хю Корбет продължи да наблюдава жонгльора, който забавляваше кралските войници долу в двора. Човекът хвърляше кегли във въздуха и ловко ги улавяше, докато една изпосталяла мечка с маймунка на рамото танцуваше, тътрейки задните си лапи, под звуците на гайдата. Корбет чу как дьо Моле споменава „другите въпроси“, въздъхна, стана и се върна на стола от дясната страна на своя господар.
— За Бога, престани да блееш! — изсъска кралят. — Можеше да помогнеш мъничко!
Водачите на тамплиерите, които се преструваха, че приказват помежду си, погледнаха лукаво от другия край на масата.
— Същински монах — прошепна Бранкиър, загледан в късо подстриганата, леко прошарена на слепоочията черна коса, гладката мургава кожа и хлътналите очи на Корбет. Бяха чули отчаяния шепот на краля и сега чакаха какво ще отговори неговият загадъчен придворен. Корбет се облегна с лакти на масата и приближи лицето си на сантиметри до това на краля.
— Милорд — прошепна той. — Ти не се нуждаеш от помощта ми. Както обикновено, показваш умения, на които дори дяволът би завидял, макар че за какво…
Кралят го изгледа с престорена обида, сякаш нищо не разбираше.
— Ето че получи парите — продължи Корбет. — Чиновниците на съкровищницата ще изготвят договор и ти ще се закълнеш, в каквото си искаш.
— Няма да си ходиш у дома! — изсъска злобно кралят. — Искам те тук, Хю. А сега кажи на нашите гости какви са другите ни проблеми.
— Сеньор дьо Моле — поде Корбет, — командири на ордена. — Той се изправи на крака. — Това, което ще ви кажа сега, е поверително. Кралят спомена своя враг, Владетеля на планината. Като хора, които са живели и са се били в отвъдморските земи, вие знаете, че Владетеля от планината оглавява секта от опасни убийци.
Думите му бяха посрещнати с одобрително мърморене.
— Те — продължи Корбет, — се гордеят с това, че никой досега не е успял да им избяга. Моретата, планините и пустините не представляват никаква пречка за тях. Следват един и същи ритуал: винаги оставят на видно място две ками, всяка увита в червена коприна, и плоска питка, като предупреждение към бъдещата жертва. — Той помълча, като барабанеше с пръсти по масата. — Нашият господар кралят получи такова предупреждение. Преди десет дни — обясни Корбет — две ками с нанизана на тях питка са били намерени забити във вратите на катедралата „Сейнт Пол’с“ в Лондон. — Корбет извади от кесията си парче пергамент. — На всяка от камите е имало по един завързан червен пояс. На едната е била закрепена следната бележка:
„Знай, че идваме и изчезваме, преди да си усетил, и никак не ще ни попречиш.
Знай, че каквото заграбиш, ще се изплъзне от ръцете ти и ще се върне при нас.
Знай, че си ни в ръцете и не ще те пуснем, докато не си разчистим сметките.“
Корбет помълча. Думите му бяха стреснали тамплиерите. Чуваше се стържене на столове и заплашително мърморене; това вече не бяха спокойните, безстрастни воини — само споменаването на техните заклети врагове и дръзкото им послание ги караха да се хващат за камите.
Великият магистър дьо Моле обаче продължаваше да седи като истукан.
— Как биха могли да направят такова нещо? — кресна Легрейв. — Асасините населяват сирийските пустини, не живеят в Чийпсайд.
Някои се разсмяха на думите му.
— В Лондон — извика Бадълсмиър — един мохамеданин-убиец би се набивал на очи като ястреб сред гълъби!
Корбет поклати глава.
— Спомена Амори дьо Краон. Той наистина е тук; дошъл е за брачните преговори. — Корбет направи пауза, за да подбере внимателно думите си. — Но вчера дьо Краон донесе и вести от Франция. Същото послание е било закрепено на вратите на „Сен Дьони“. Малко след това, докато Филип ловувал в Булонския лес, някакъв тайнствен стрелец се опитал да го убие.
В трапезарията цареше пълна тишина и всички очи бяха приковани в Корбет.
— Сър Хю, ти все пак не отговори на въпроса ни — рече тихо дьо Моле. — Как би могъл един мохамеданин-убиец да мине през Париж и Лондон, без да го забележат?
— Сеньор, нямаше ли връзки между твоя орден и асасините?
Дьо Моле накара негодуващите си събратя да млъкнат.
— Търгували сме с тях, както твоят крал търгува с различни халифи и султани, без да споменаваме монголските владетели. Но доизкажи се.